Призрачна приказка

от to Write In Ink на 14 декември 2012 г. в 11:39 ·

покрити с дреха снежна
парцаливи и сковани в студ
тихо шепнат и въздишат
тънконогите дървета...
люлян от нежния капчук
трепти сумрачен в езерния лик
изваният образ на телата им

мъгливи призраци и диви самодиви
коруби набраздени от от тъга и сок,
извити, нежно голите им клони
в молитвен вик нагоре
към небето хладно, устремени,
те чакат сякаш да ги зърне Бог
да ги докосне в миг,
и пак летящи да ги стори
щастливи за небесния живот,
където нямат корени, а сини пътища
отвеждащи в отвъдното на звездните портали

Но само езерото тихичко сълзи
трепери сребърното му око
измило всички бели ризи,
изпило всички облаци и отражения,
косите нежни на дървесните жени,
и сякаш дух заточен в него-
зеницата се движи, черна и широка...
прекрасно място да удави някоя Офелия

щастлива жаба скрита в мъх и камънак
напълва звучно тишината...
прикрита,едра, пъстроцветен вид,
тя, свети - мокър, хлъзгав малахит
и дава скромен знак за твоя ден,
живителна, нестихваща надежда...

отгоре почва тихо да снежи
плете снега от мъхената прежда
наплита неуморно бримки студ
нанизани на остриета-
две на лице, едно от опаки...

света замрял и скрит под нечии
чевръсти пръсти на плетачка,
стаил е дъх... и мръсен, и красив
и очарован, и безумно жив,
облегнат в запетайките на тоя стих
като Гаврош за вашето внимание,
наместо грош, той дири дума- за комат
и сила кротка на словесно упование...