Крехки думи от мастило

от to Write In Ink на 22 август 2012 г. в 12:10 ·

родени в мастило...
крехки решетки от думи

клетки дишащи и нахранени
от невидимита енергия
в тихия шум от
междуклетъчни пространства

ядра, делящи се в ново съзнание...

тъкани,органи...сила, която
се трупа в тленното обитание

думи преминали
целия цикъл на дишане

цялата химия от живота
ритъмът от кръвта и солта ни
мисли, порастнали, царствени сгради
грамади от мисли-
изваяли трудни миражи,
реално красиви,
детайлно близки на душата ни
крачеща, плаваща и пътуваща
в немислимо различни
пространства...

през очи и през длани
през разперените криле
на летящите,бели и жадни дробове
с всеки дъх...този ДУХ,
на копнеещ мечтател
дива дързост,
безмислен стремеж
да прескочим и себе си
своето тяло
думите
в черното нищо на мрака - заченати
в тъмно-синьото, гъсто мастило
родилни петна по листата карирани
смачкани в напъни...раждаме
раждане...
сме родени
крехки причини за нечие съществуване
ясен знак
и следа, че сме били...
някога
някъде

в тази мрежа от мисли, висим като паяци,
омотани от своите доводи,
тежко-опряни в ьглите-основания
в твърдите очертания, в непоклатима логика
непредвидимите ни мотиви понякога...
катурнати като кулата в Пиза
и точно толкова здрави...

в тази финна дантела от чувства
разумни и луди внезапно,
фатални емоции...
неясно, кога, сме били и кога-съществували
колебание и нетрайност...
човек и добре да живее - умира, а този след него
пак се опира и вглежда далеко напред,
сподирен от залез и утро, и после надежда

от облаци нежни, изгрява зорница

очите са пълни с вода за морета
с копнеж по живота, стремеж за летене
ръката си пише, чертае мечтание...
описва и плаче,трепери и дращи
издирва и гали,
пораства в страдание
ръката ми,
неуморна е...вае
крехки думи в мастило
...