Камъка

от to Write In Ink на 18 ноември 2012 г. в 14:41 ·

Разпилени лежат. Гиганти, грамади
различни по цвят и натура...
стари мигове на звезден пик
самите те, преди блестяли

сълзи на древните Титани
абсурден мит или случаен къс
от нечие божествено-велико тяло...
стоят в полето разпиляни
захвърлени сред пустош и треви
огромни, в мрачният покой
на мъдростта и времето, сковани

горящи късове преди, сега заспали и студени
по дъното на древен океан, сега побити в сушата безводна

Едва сега и тук...
мълчанието им вселенско е угодно
за кацане на сврака или кос
затискане на нечий гроб
за дом на някоя красива пепелянка...

Наместо туй облегната на него е жената
върху гранитните повърхнини
лъщи косата и със цвят
                 на царевица и на жълта шума.

Дъхът и има сладък вкус

от дива ябълка и дребна дюля

мъжът е сграбчил здраво

жива плът, и облото лице от камък

Зачева се на камъка живот

и той от топлината заблестява.

Покоят му свидетел на щастлив екстаз

                                ще пази отпечатъка
наслюдено-любовен
на приказен човеко-ден,
изпълнен в непозната нему...
земна...сила.