Обречени

 

Без правила и граници

И все пак ...

не прекрачваме онези прагове, които не харесваме.

Твърде опасни, високи, разнебитени

или висящи в нищото на някаква фантазия.

Невидимите догми на собственото ни възпиране,

невидимите и неясни работи...

Не се привличаме.

Живеем  дребно, просто, свито.

Отчаяна от нас дори е Скуката.

И Меланхолията ни отбягва.

Едни спокойни хора,  мънички човечета.

Изчистени от драмите,

 световните противоречия.

Безгласно-ясни

 същества

обречени.