Вяра

***

 

 

Свят неописан, красив и  безкраен.

Буен и цветен. Опасен, отчаян...

Ние, които във него живеем,

насред комини и добив на злато,

измерваме силата  на успеха

в барели и фиксинги, найлон и пластмаса.

нашата истина за прогреса, минава

в нефтена ревност, химия и отрова.

Гледам безкрая на пъстрия бръмбар,

който  живее  в пенливия люляк,

няма съмнение, друг като този, едва ли,

едва ли, ще има еднакъв  по хубост

и по характер...

Само една е тази украса.

Взирам се в розите -

кратка изява на нежност в градината.

Изящна идея. Толкова смъртна, колкото съвършенна

Пия от въздуха, тревна прохлада.

Милиони съцветия 

сега се отварят...

Ако можеш да чуеш, как се молят и  пеят

Как се взират в небето

без да чакат награда за своята Вяра

ще си пръв християнин


в църквата

на Земята.