Тайната на живота

***

Няма нужда от гръмки изказвания.

Криза на кризите. Отчуждение.

Фатализъм. Няма идоли. Няма доверие.

Катурнати всички стени. Няма истини, няма лъжа.

Разкрива се нищета. Показват ни пуста земя -

тихо безплодие в  самота.

Няма гняв нито ярост

Все тая...квадрата е стъпил.

Топчето се търкаля

Реката пресъхна. Тревата изгаря.

Птиците идват за малко,

отнасят облаците към някоя гара.

Пътя обрасъл със счупен семафор...

Тука не спира даже и влака.

Влачим безмислено старите тежести.

Носим утехата чак до завоя.

Сядам на пейката кротко въздишам.

Гледам отгоре пчелите да спират

точно в средата на бялото цвете -

те го намират, смисълът на вселените...

Мироносците Божии, медоносни Светии

Трудно живеят ...

Колко неща сме направили,

че да можем сега, да се възгордеем...?

Окото да зърне, ръка да поглади

в главата на умния, слова от безумие ,

сърцето е сляпо да види, как ходи

Исус по водите

Вече не бързам, не виждам и смисъл

Толкова къса е нишката на копнежите.

Днес е опъната утре е скъсана...

само насладата в ходилата ми

стъпили в мекото на тревата

остава...някъде в края, зад старата порта

изтича и свършва, тайната на живота

между двете дъски разковани,

в процеп

от друга реалност...