ВъзНаСянЕ

1.

 

Жена на хълма  стръмен 

от високо захвърля сянката на вятъра

срещу  игличките от дъжд - конци копринени от какавидите

на някоя далечна копринарка... във шепотите на треви прозрачни

захвърля я,  като въже , с което се захваща за неразцъфналите облаци

и дивите миражи на небето...

Жена със дълга риза

разплита плитката на зимните съмнения

косата сресва с дървен гребен от старото напукано стъбло

И дланите и гладят  и разлистват

желания търкулнати под ябълковото дърво.

 

 

 

2. 

Поема въздух планината отдалеко

задържа дъх  във тъмната си сгъвка

Понася се въздишка над полята

Полюшва и разклаща тишината на овеса

 

 

 

 

 

3.

 

Мъгли и агнета

овце големи с едро тяло пасат на равно, мащерка

додето малките все още сучат

и детелините са млади

Треви, бодили, меки урви,  пресичат хоризонта равен...

А някой пее, сърце отворил като ангел

под някой дъб засенчен и унесен

с щурци и мравки

на ситна маргарита е полегнал

на диви макове полека е задрямал