АФРОДИТА

1.

И  майката на Ероса със нищо несравнима, и бленувана

Богинята на красотата

на нимфите любовни, изкусни, музи - винаги опасни

все тъй пленявала, копнеещите същества,

човеците захвърляла на лудост, и  желания...

Изпращала изгарящ тялото екстаз ,

издишвала към тях, коварен вятър от нега

понеже е богиня -

излъчвала, най- силен зов

право навътре,

в самата същност,

в големият, задъхан, дъх,

в дълбокото съмнение...

Любов.

Преди света и крачките към себе си,

 откривате и взирате се в нея

2.

Макар, че боговете, често се заканвали

да я превърнат в злато, в дъжд прозрачен

или светлина в небето -

на статуя я сторили...

Понеже нямали я в своите обятия,

понеже била толкоз невъзможна в свойта сила,

изгаряла сърцата им, живота им,


на тях и на човеците, добили най- щастливо преимущество,

 да бъдат смъртни

и да умират

 

 

3.

да диша спряла,

да мига и да мисли,

не можел Арес  да я гневи,

обижда,

изгаря

или

мести

да  я погали


и помилва,


бебета да и направи...

Само изпращал гръм и облаци,

дъжд или други, видими по-ясно

природни ярости, стихийни страсти.

4.

И щом се случило...окаменила се, на мрамор станала.

Загубила опора, паднала,


а погледа  и сведен бил надолу.

И никой нямало да види и да чуе

как се пропукали, отчупили, изронени -

строшили се на сол, красиво-мраморна

а гневните вълни отнесли, и отмили

остатъците от заоблените длани,  лактите присвити,

 и пухкавите части стигащи до рамото...

Отишли в хаоса на водите,


в пясъците между миди,


скални късчета корали

дребни раци...

Изчезнали ръцете,


безвъзвратно

и ги нямало.

 

5.

 Афродита

без ръцете си - 

чуплива,  крехка

страст и сладост... Не прегръща.

Затихвате без глас... Не може

никой

щом види я веднъж,

да се откъсне,

разбирате –

дори не се живее.

Без нея няма смисъл.

Тя има власт

да спира времето,

да ви убие,

и после пак да ви възкръсне.

Наместо туй


стои

жената  мраморна,

оставила е този Свят

извърната от него, свела лик.

Не заслужава нейната  плесница

не е заслужил и Любов