Медея

 

Едно е ясно

омразата яде сърца

Тя друга паст е

и поглъща всякави животи

Омразата

на крачка само

стои

от най-дълбоката Любов

когато алената лава на сърцето спре да се излива

от стръмните, извити бронхи на белия калциран дроб,                                                                        

сърдит  - вулкан...

изстива тази, която се бунтува във ръцете

върти земята и запалва малкия ви дом,

това, което в ниското остава е окаменена пепел

сиво-черна прах и въздишат въглените разпилени

не е останало тук нищо,

опушено и голо

между гърдите

настъпва мрак ...мълчание и злост

Стои  Медея

сама на своя стол  

и само враните подпрели криви пръсти  

на  черния перваз

са нейни гости на празната трапеза

замесени  неволно в  кървав тост

преплитат се пискливите им крясъци

и нейния зловещ и грачещ смях

Любов безумна  и  искренна Омраза

деляли  мястото

върху една глава

говорят старците

били два рога на една и съща шарена коза