Густав Адолф MОССА

Густав Адолф MОССА

Съвсем случайно попаднах на творчеството на Густав Адолф Mossa.

Истински шокиращи, особени, илюстрации на древни разкази. Колкото необясними, толкова и познати, обаче във всички случаи погледнати под различен ъгъл.Изтънчени, сладострастни, украсени с блясъка от луксозният живот на буржоазната, висша каста.                                            

Изпълнени с премерена доза садизъм и гротеска, работите на Мосса в голямата си степен са непознатата и неизследвана земя на личното му въображение. Въображение с щипка златен прах!Омайващо, поразяващо с кръвожадната си  натура, причиняващо неудобство и довеждащо до един, малко, неприятен световъртеж, от чиято кървава естетика би могло да причернее на несвикналите...В тях има от подсъзнателният еротизъм и прикритата жестокост на фройдиския анализатор. Има неочакваната илюзия и магичност на дадаизма и условната среда от съновиденията и метаморфозите на сюрреализма. Мосса изпреварва времето си и изважда своя собствена версия на нещо, което се преплита с модерният герой на неговото време и синтезирана, представителна извадка от любимите му класически автори... Циничен, присмехулен и безсрамен ракурс към легендарни митични образи. Той намира ново тяхно приложение и създава атрофирали човешки персонажи, преминали през времева пролука, която е осакатила идеята за тяхната същност. Мосса е удивителен илюстратор, по средата точно, на застъпващи се позиции и философии. Той е като заничащо всевиждащо око в огромен кристален бокал. Вътре събира и пречупва като през леща отразените в естетичната му уродливост изображения.

 

Образа на жената е винаги силно преувеличен и демонизиран.Тя е издигната в различни постаменти и нейната украса и сексапил са всъщност нейната присъда и изобличение.Бихме могли да наречем Мосса класическият краен женомразец. Вероятно е повече депресивен отколкото би могло да се приема за нормално.В композициите има крайностите на повечето митологични лица, но извадени през призмата на Бел Епок. Едно време забулено в захарен,тюл, дантела, елегантна и прикрита порочност, упадъчен разкош и изобилие...Амурчета, корсети и големи шапки,елегантни господа с цилиндри, с тънки талии и финни цигарета...Тук може да припознаете пищната красива кокотка, но и жената жонглираща с еротизма и неговите последици. Жената, скрито и натруфено оръжие, на собственият си хищен, дремещ сексапил, прикрит умело под позите на обществото и добрите нрави, задаващи бон-тона в елитарната изисканост. Неговата жена  е иситниски зъл демон. Откровено изчадие на ада в тъмните бездни на нещо неизследвано,голямата преструвка на привидната, пленителна красота. Неговият мъж е чупливо, слабохарактерно и слабоволево създание, чиято ориентация е разтърсена от объркване и женствена суета. Ако жените му отиват към хищници с почти мъжествена агресия, то мъжете са потрисащо двойнствени, подвеждащи с невинна, порочна, тетатрално преиграна, безмощоност...Те сякаш копнеят да бъдат обект на насилие и нищо друго не носи смисъл, освен безумните оргии, които могат да предложат жените сфинкс, Горгона-Медуза, Медея-отровителка, угощаваща сътрапезниците си със собствените си деца, Юдит и Сара, Харпии и не-човеци. Някъде на границата на това почти откачено и болно въображение, откриваме една прекалена в метафоричността си измислица и тетрализирана маскарадна постановка в отношенията и ролите между двата пола. Колкото по-черно и сатанично разлага техните функции и прояви, толкова по-свободни от обичайните и познати шаблони на взаимоотношенията биват те. Самият автор явно не се страхува от прескачането на границите, преувеличенията и прекаляването...то никога не му е достатъчно в своята скандалност и постановъчност. За себе си мога да кажа, че бях запленена от мрачната му лудост и фантазия , преплела по непознат и странен начин, собственият си мироглед и същност...

Густав Моро, Роппс и Бердсли, символистичните явления в литературата и изкуството, изобщо са силно влияние за художника. А заедно с тях,  му оказват въздействие и художниците на ранното италианско Възраждане, Прерафаелитите. Мос,  който чете много,  търсейки провокация и в любимите си литературни произведения и тъкмо за това не е изненадващо, че работата му извиква имената на "мислители" от ерата на: Бодлер,Гюсман, Ведекинд, Пшибишевски и много други...Нещо интересно за житейското му превъплъщение като съпруг, понеже е любопитно, женомразеца как се поставя в реалният си живот?!...

Мос се е женил три пъти: първият му брак с Шарлот Андреа  е продължил от  1908 до 1918 и завършва с развод, веднага след него брак с Лукреция Ру от 1925 до 1955,точно до  смъртта на съпругата си, и за трети път, се оженил през 1956 г.,на възраст 73, а жена му (не знам вероятно е била далеч по- млада) чието име  е Мари-Марсилия,  я преименува на Виолета Мос.     Разбира се жените както при всеки художник са и негови  модели. Някои от неговите неща са особено прекрасни: -Цената на глупостта (Eloge de la folie). 1906. „Пиеро си отива”. 1906 г. Мосса смятал, че образа на Пиеро е много близък със самият него и го припознава във себе си като дори пише едноактна пиеса със същото име  през 1905г. „Светска  дама и жокей”. 1906.”Четиримата евангелисти”,”Петел и перла” 1909.,”Давид и Вирсавия” . 1906г.,Светат Дева покровителка на Ница-1904г., Bruges-La-Morte”Мъртвият Брюгге”- по едноименното заглавие от романа Жорж Роденбах. Сфинкс, Сафо, „Далила се забавлява”. 1905,Сузана и старците,Юдит,Кръгът на силфидите,Адам и Ева,Молци, Кифер, Мъдрите девици (Les Vierges sages). 1906.,Краят на Даная, Асмодей, Мърша, Сляп, Балетът, Рубрия1907г., Персей, Горгона, Пророк, Соломон.

С женските образи на Мосса у мен се асоциират стиховете от "Магазин на самоубийствата" на Морис Роллин (в превод Бенедикт Лифшиц): "... Но най-доброто средство да напуснат този Долен свят" –

                                           Той посочи към вратата, близо до стената -

                                          "Той ще ви научи срещу скромната цена

                                           момиче октопод и дамата вампир. "

 

За мен творчеството на Густав Адолф Mossa - е някакво артистично откровение.

Представят го като белгиец,на някои места го отбелязват като немец

Роден е в Ница 28.1.1883г.Стила му се определя като символизъм, а самият той е син на художник. Баща му Алексис Mossa (1844-1926)прави колекция от  плакати за Карнавалът в Ница в края на 19-ти век. ) Художник-оформител , талантлив колорист акварелист, който пресъздава красотата на landcape около родния си град. Той е и първият уредник и куратор на музея на изящните изкуства в Ница, а през 1873, въвежда традицията на местните carnavalesque Corso (или карнавалните паради) Именно той най-силно ще повлияе на кариерата на сина си.Още докато учи изкуство в родният си град в местния колеж по декоративни изкуства, баща му го запознава с парковото изкуство,с използването на акварелите и уменията за акварелната техника, също с впечатляващите  околности на Ница, като по този начин, ще му позволи да развие своята, живописна техника. През 1900 г. след посещението на Световното изложение, той е запленен от символистичното движение и  Art Nouveau.

По това време, около 1900 г градът е приятно за прекарване място, космополитно, модерно и луксозно, което има публика не само през сезона (от началото на декември до края на април) Ница се радва на каймака на отбраното общество, на най-доброто от европейската аристокрация, последвана от всички придворни, художници, писатели, театрални трупи , оперните певци на Европа. Основните атракции, благодарение на прекрасният, зимен климат, са Carnaval с Veglione и Grande Redoute, маскените балове в операта и в Казиното на Ница; богатият музикален живот на Ривиерата, било то в опери и концертни зали или в много частни салони,а скоро след началото на новия век,  руските балети и техните трупи в Монте Карло. Густав Адолф израства в тази атмосфера. Той обича тази среда и попива нейното очарование.

Mossa старши освен другите си занимания, също учи сина си на отношение към класическата митология, Алексис Mossa чете древно гръцки и двете пътувания до Италия (през 1902 и 1903) и активният интерес  към  литературата, сбособстват  за  завършения  образователен процес при  Густав.  Още на следващата година 1901.,Мосса-млади, прави първото си символично платно” Саломе и началото на християнството” Междувременно следвайки традицията от баща си, участва в конкурса Carnival в Ница със свои авторски неща и както вече споменах,през 1901г. И 1903г посещава за по-дълги периоди Италия. При първата предприета серия от пътувания до Италия в компанията на баща си, той успява  да посети Генуа, Пиза, Сиена и особено Флоренция. А при повторното си посещение попада и в Мантуа, Падуа и  Венеция. 1904-1911 е особено продуктивен период в работат му и е изпълнен с множество символистични поредици от картини, карнавални сцени, акварелни пейзажи, както и стихотворения и пиеси.                                                                                                                    1908 г., той се жени за Шарлот Андре Надин. През 1911 г. той открива очарованието на фламандското, примитивно изкуство и забравената му символика.

Mossa младши е встрастен  читател. Писатели като Barbey d'Aurevilly, Бодлер, Анатол Франс, Дж.К.Гюсман  и Маларме, създават благоприятните  условия на неговата ориентация освен ползването им като материали за четене. Той илюстрира Флобер, Salammbô. Също така, Mossa проявява възхищението си към Жан Лорен, твърдейки, че творчеството на Лорен е "опасен модел" за подражание. Не на последно място са класически автори, като Ювенал и Светоний изиграли своята роля на източник, на вдъхновение.  Mossa дълбоко се интересува и вълнува от музика, особено от оперите на Рихард Вагнер; Пръстена на Нибелунгите представяна с голям успех в Операта на Ница в 1901-1903. Донася допълнителни емоции и преживявания. Густав е и драматург, със специален интерес  към творчеството на Уилям Шекспир.

В резултат стилът му съчетава прецизността на миниатюрата, илюстрирайки неподражаемо популярни и познати, за част от публиката си, митологични сюжети.
Оригиналното представяне на древните митове и легенди, някои от гръко-римския свят, германската Вселената, или юдео-християнските епоси. Символисти художници като, Redon на Наби, и Моро във Франция, Бьоклин и Ходлер в Швейцария, Климт и Шиле в Австрия, Ropps и Knopff в Белгия, Toorop и Торн Prikker в Холандия, Биърдсли в Англия,несъмнено не са му далечни или безразлични на стремежите, като  от цялата тази рефлексия на стилове и влияния популярни в това време изработва собствен, авторски отпечатък.
Mossa дълбоко се интересуват от темата носеща лайтмотива на декадентството Някои негови интересни уклони са към: ориентализма, спиритизъм и сатанизма, съчетани с влечението му към маските и маскарада, андрогенизъм  или хермафродитство, екстравагантен усет към бижута и скъпоценни камъни, едновременно съпоставяне на темите за любовта и смъртта. Всъщност, болезнената  чувственост на decadentism, с нотки на садизъм и перверзия, блести във всяка една от картините на художника символист.

Началото на кариерата му  започва чрез обожествяването на мита и митовете, които характеризират първото поколение творби на художника и плавното им преминаване  в гротеска до карикатура. Това е особено вярно за неговите библейски теми, които всички  някак граничат със светотатството. Общоприето е, че Mossa достига своя зрял стил около 1905.

Типичен пример за конкретната изработена марка Mossa – decadentism ясно показва, двуполов младеж с женствени черти...Лицето, почти бременният стомах и мъжките полови органи, змия, навита около врата му, няколко розови рози около долната част на кръста, и загадъчната усмивка на лицето му.На картината е той, крачейки по плажа, захванал в  рибарска мрежа, група с голи тела.Цялото изображение внушава странно чувство за сладост и привидна-невинност, което, разбира се опровергава от особенното двуполово излъчване на главния герой. Събраната група човешки тела,  явно крие истинската садистична цел и явно намерение да ги изтезава и да ги убие? Трите скелета, стоящи в края на мрежата, изглежда са в подкрепа на това предположение. Сцената е вдъхновена от писатели като Йосиф  Пеладон (Върховният заместник) и (Странстващият заместник) на Жан Лорен.
През 1906 Mossa рисува акварела ТОЙ, портрет на Хелиогабалос, подготовката за танца му. Крехко, женствено изглеждащо момче,което стои в будоара на масичката си,с пухче за пудра в едната ръка и огледало в другата.
В друг акварел, вдъхновен от Светоний, наречен Rubria (от 1907), виждаме ориенталски облечен мъж,  когото заварваме насред извършването на тежко престъпление; Жертвата му е облечена като булка. Това е Portait на Нерон, в момента на изнасилването на весталка, наречена Rubria.
Луи е предшестван от друг акварел, наречен Плодът (датираща от 1905 г.) Една жена пред тоалетната си масичка, пудра на прах в ръка, нейният съпруг, всички силуетни фигурир  на заден план. Още веднъж, престорената-невинност добива  ужасен вкус, веднага щом забележим и открием,детайлно поднесената, огромна бутилка с плода,на преден план. Очевидно, той е бил вдъхновен от линия от Barbey d'Aurevilly, от книгата му Diaboliques: "Основната Ydow сърцето на сина му балсамирано, за да бъде в състояние да го вземете навсякъде където отиде, а то благоговейно натопено в кристална урна , която явно,обичайно поставят в малък шкаф в спалнята си.
ТОЙ е прототип на ТЯ, Този вариант показва гола жена,която седи на върха на една планина от умалени голи тела, както един Гъливер би седял на върха на планината от миниатюрни лилипути-човечета. ТЯ е вдъхновен от Ювенал съответния текст се показва под формата на ореол, изписан около главата: Volo SIC JUBEO SIT PRO RATIONE VOLUNTAS (това е моят избор, тъй като е предопределено, да заема мястото на разума).
Заедно ТОЙ и ТЯ образуват двойката, типична за този периода: Мъж изнежено- крехък и фаталната жена...Двуполов, женствен мъж и фаталната жена, които, подобно на на молитвата mentess, поглъща мъжете след секс. ТЯ носи колие с кинжали и фалически символи, висящи по нея, котка дебне между бедрата и, три черепа и два гарвана украсяват фризурата на главата, и отново тази фатална комбинация от еротика и смърт, която е толкова популярна сред декадентите.
Във всеки случай художника остава интригуващ , в центъра насред изисканите си персонажи от Лазурния бряг  във вихъра на Belle Epoque, повлиян от различни естетически, философски и литературни течения, захранван от трима художници, по три различни начина - Жан Ломбард но като чудовище,  Луис Куперус  и Густав Адолф Mossa последван от още по-възвишени гледки от деветнадести век!  Всяка работа от циклите му, носи онази комбинация от красота, невинност и най-ужасяващите заместници  на човешката природа, където като специална атракция, автора предлага главно себе си. През този период, повлечен от различните си увлечения се превръща в красивото, извратено дете. Влиянието на Луис Куперус/Couperus/    го превръща в трагичен герой на модерен психологически роман. Декадентското огледало представя най добре автора си Мосаа нарисуван в акварелният му портрет на  Момчето.

През 1914 г. по време на Първата световна война, Mossa е бил мобилизиран и тежко ранен. Рисунките отразяващи опита,отношението и преживяванията му през войната , се изливат на платно, което завършва през 1916 г.: Тъжните часове на войната. Война силно повлиява и променя гледната му точка и отношение. Вече никога няма да е предишният творец.                     

Той се развеждат през 1918 г. а следващата година майка му умира. Работата му върху пейзажи, илюстрации и ръкописи продължава, но с много по-малък интензитет. Той продължава да рисува пейзажи и илюстрира книги (например, "Иродиада" Флобер (1927), "The Barber Севиля" от Бомарше (1931), "Zadiga" Волтер и няколко произведения на Анатол Франс),
След смъртта на баща си през 1926 г., Густав Адолф Mossa заема мястото си като уредник на Музея на изящните изкуства в Ница. След смъртта на втората му съпруга, той се жени за трети път през 1926 г., Мари-Марселе Butteli, която преименува на Violette.

Едва след смъртта на Густав Адолф Mossa в Ница на 25 май 1971 г., неговата работа като символист е преоткрита. Мосса сякаш е забравен от обществеността, която го познава основно от работата му като автор на гравюри за Карнавала в Ница.

Безумеца, сюрреалистичния, болезнено-чувствен артист,макар отново преоткрит, ще остане като един от най-големите особняци...Истинска стилова и куриозна находка!