Камъка

от to Write In Ink на 18 ноември 2012 г. в 14:41 ·

Разпилени лежат. Гиганти, грамади
различни по цвят и натура...
стари мигове на звезден пик
самите те, преди блестяли

сълзи на древните Титани
абсурден мит или случаен къс
от нечие божествено-велико тяло...
стоят в полето разпиляни
захвърлени сред пустош и треви
огромни, в мрачният покой
на мъдростта и времето, сковани

горящи късове преди, сега заспали и студени
по дъното на древен океан, сега побити в сушата безводна

Едва сега и тук...
мълчанието им вселенско е угодно
за кацане на сврака или кос
затискане на нечий гроб
за дом на някоя красива пепелянка...

Наместо туй облегната на него е жената
върху гранитните повърхнини
лъщи косата и със цвят
                 на царевица и на жълта шума.

Дъхът и има сладък вкус

от дива ябълка и дребна дюля

мъжът е сграбчил здраво

жива плът, и облото лице от камък

Зачева се на камъка живот

и той от топлината заблестява.

Покоят му свидетел на щастлив екстаз

                                ще пази отпечатъка
наслюдено-любовен
на приказен човеко-ден,
изпълнен в непозната нему...
земна...сила.

Крехки думи от мастило

от to Write In Ink на 22 август 2012 г. в 12:10 ·

родени в мастило...
крехки решетки от думи

клетки дишащи и нахранени
от невидимита енергия
в тихия шум от
междуклетъчни пространства

ядра, делящи се в ново съзнание...

тъкани,органи...сила, която
се трупа в тленното обитание

думи преминали
целия цикъл на дишане

цялата химия от живота
ритъмът от кръвта и солта ни
мисли, порастнали, царствени сгради
грамади от мисли-
изваяли трудни миражи,
реално красиви,
детайлно близки на душата ни
крачеща, плаваща и пътуваща
в немислимо различни
пространства...

през очи и през длани
през разперените криле
на летящите,бели и жадни дробове
с всеки дъх...този ДУХ,
на копнеещ мечтател
дива дързост,
безмислен стремеж
да прескочим и себе си
своето тяло
думите
в черното нищо на мрака - заченати
в тъмно-синьото, гъсто мастило
родилни петна по листата карирани
смачкани в напъни...раждаме
раждане...
сме родени
крехки причини за нечие съществуване
ясен знак
и следа, че сме били...
някога
някъде

в тази мрежа от мисли, висим като паяци,
омотани от своите доводи,
тежко-опряни в ьглите-основания
в твърдите очертания, в непоклатима логика
непредвидимите ни мотиви понякога...
катурнати като кулата в Пиза
и точно толкова здрави...

в тази финна дантела от чувства
разумни и луди внезапно,
фатални емоции...
неясно, кога, сме били и кога-съществували
колебание и нетрайност...
човек и добре да живее - умира, а този след него
пак се опира и вглежда далеко напред,
сподирен от залез и утро, и после надежда

от облаци нежни, изгрява зорница

очите са пълни с вода за морета
с копнеж по живота, стремеж за летене
ръката си пише, чертае мечтание...
описва и плаче,трепери и дращи
издирва и гали,
пораства в страдание
ръката ми,
неуморна е...вае
крехки думи в мастило
...

Призрачна приказка

от to Write In Ink на 14 декември 2012 г. в 11:39 ·

покрити с дреха снежна
парцаливи и сковани в студ
тихо шепнат и въздишат
тънконогите дървета...
люлян от нежния капчук
трепти сумрачен в езерния лик
изваният образ на телата им

мъгливи призраци и диви самодиви
коруби набраздени от от тъга и сок,
извити, нежно голите им клони
в молитвен вик нагоре
към небето хладно, устремени,
те чакат сякаш да ги зърне Бог
да ги докосне в миг,
и пак летящи да ги стори
щастливи за небесния живот,
където нямат корени, а сини пътища
отвеждащи в отвъдното на звездните портали

Но само езерото тихичко сълзи
трепери сребърното му око
измило всички бели ризи,
изпило всички облаци и отражения,
косите нежни на дървесните жени,
и сякаш дух заточен в него-
зеницата се движи, черна и широка...
прекрасно място да удави някоя Офелия

щастлива жаба скрита в мъх и камънак
напълва звучно тишината...
прикрита,едра, пъстроцветен вид,
тя, свети - мокър, хлъзгав малахит
и дава скромен знак за твоя ден,
живителна, нестихваща надежда...

отгоре почва тихо да снежи
плете снега от мъхената прежда
наплита неуморно бримки студ
нанизани на остриета-
две на лице, едно от опаки...

света замрял и скрит под нечии
чевръсти пръсти на плетачка,
стаил е дъх... и мръсен, и красив
и очарован, и безумно жив,
облегнат в запетайките на тоя стих
като Гаврош за вашето внимание,
наместо грош, той дири дума- за комат
и сила кротка на словесно упование...