Въздишане

http://youtu.be/-AFJkWDhdRg

ВъзНаСянЕ

1.

 

Жена на хълма  стръмен 

от високо захвърля сянката на вятъра

срещу  игличките от дъжд - конци копринени от какавидите

на някоя далечна копринарка... във шепотите на треви прозрачни

захвърля я,  като въже , с което се захваща за неразцъфналите облаци

и дивите миражи на небето...

Жена със дълга риза

разплита плитката на зимните съмнения

косата сресва с дървен гребен от старото напукано стъбло

И дланите и гладят  и разлистват

желания търкулнати под ябълковото дърво.

 

 

 

2. 

Поема въздух планината отдалеко

задържа дъх  във тъмната си сгъвка

Понася се въздишка над полята

Полюшва и разклаща тишината на овеса

 

 

 

 

 

3.

 

Мъгли и агнета

овце големи с едро тяло пасат на равно, мащерка

додето малките все още сучат

и детелините са млади

Треви, бодили, меки урви,  пресичат хоризонта равен...

А някой пее, сърце отворил като ангел

под някой дъб засенчен и унесен

с щурци и мравки

на ситна маргарита е полегнал

на диви макове полека е задрямал

 

Густав Адолф MОССА

Густав Адолф MОССА

Съвсем случайно попаднах на творчеството на Густав Адолф Mossa.

Истински шокиращи, особени, илюстрации на древни разкази. Колкото необясними, толкова и познати, обаче във всички случаи погледнати под различен ъгъл.Изтънчени, сладострастни, украсени с блясъка от луксозният живот на буржоазната, висша каста.                                            

Изпълнени с премерена доза садизъм и гротеска, работите на Мосса в голямата си степен са непознатата и неизследвана земя на личното му въображение. Въображение с щипка златен прах!Омайващо, поразяващо с кръвожадната си  натура, причиняващо неудобство и довеждащо до един, малко, неприятен световъртеж, от чиято кървава естетика би могло да причернее на несвикналите...В тях има от подсъзнателният еротизъм и прикритата жестокост на фройдиския анализатор. Има неочакваната илюзия и магичност на дадаизма и условната среда от съновиденията и метаморфозите на сюрреализма. Мосса изпреварва времето си и изважда своя собствена версия на нещо, което се преплита с модерният герой на неговото време и синтезирана, представителна извадка от любимите му класически автори... Циничен, присмехулен и безсрамен ракурс към легендарни митични образи. Той намира ново тяхно приложение и създава атрофирали човешки персонажи, преминали през времева пролука, която е осакатила идеята за тяхната същност. Мосса е удивителен илюстратор, по средата точно, на застъпващи се позиции и философии. Той е като заничащо всевиждащо око в огромен кристален бокал. Вътре събира и пречупва като през леща отразените в естетичната му уродливост изображения.

 

Образа на жената е винаги силно преувеличен и демонизиран.Тя е издигната в различни постаменти и нейната украса и сексапил са всъщност нейната присъда и изобличение.Бихме могли да наречем Мосса класическият краен женомразец. Вероятно е повече депресивен отколкото би могло да се приема за нормално.В композициите има крайностите на повечето митологични лица, но извадени през призмата на Бел Епок. Едно време забулено в захарен,тюл, дантела, елегантна и прикрита порочност, упадъчен разкош и изобилие...Амурчета, корсети и големи шапки,елегантни господа с цилиндри, с тънки талии и финни цигарета...Тук може да припознаете пищната красива кокотка, но и жената жонглираща с еротизма и неговите последици. Жената, скрито и натруфено оръжие, на собственият си хищен, дремещ сексапил, прикрит умело под позите на обществото и добрите нрави, задаващи бон-тона в елитарната изисканост. Неговата жена  е иситниски зъл демон. Откровено изчадие на ада в тъмните бездни на нещо неизследвано,голямата преструвка на привидната, пленителна красота. Неговият мъж е чупливо, слабохарактерно и слабоволево създание, чиято ориентация е разтърсена от объркване и женствена суета. Ако жените му отиват към хищници с почти мъжествена агресия, то мъжете са потрисащо двойнствени, подвеждащи с невинна, порочна, тетатрално преиграна, безмощоност...Те сякаш копнеят да бъдат обект на насилие и нищо друго не носи смисъл, освен безумните оргии, които могат да предложат жените сфинкс, Горгона-Медуза, Медея-отровителка, угощаваща сътрапезниците си със собствените си деца, Юдит и Сара, Харпии и не-човеци. Някъде на границата на това почти откачено и болно въображение, откриваме една прекалена в метафоричността си измислица и тетрализирана маскарадна постановка в отношенията и ролите между двата пола. Колкото по-черно и сатанично разлага техните функции и прояви, толкова по-свободни от обичайните и познати шаблони на взаимоотношенията биват те. Самият автор явно не се страхува от прескачането на границите, преувеличенията и прекаляването...то никога не му е достатъчно в своята скандалност и постановъчност. За себе си мога да кажа, че бях запленена от мрачната му лудост и фантазия , преплела по непознат и странен начин, собственият си мироглед и същност...

Густав Моро, Роппс и Бердсли, символистичните явления в литературата и изкуството, изобщо са силно влияние за художника. А заедно с тях,  му оказват въздействие и художниците на ранното италианско Възраждане, Прерафаелитите. Мос,  който чете много,  търсейки провокация и в любимите си литературни произведения и тъкмо за това не е изненадващо, че работата му извиква имената на "мислители" от ерата на: Бодлер,Гюсман, Ведекинд, Пшибишевски и много други...Нещо интересно за житейското му превъплъщение като съпруг, понеже е любопитно, женомразеца как се поставя в реалният си живот?!...

Мос се е женил три пъти: първият му брак с Шарлот Андреа  е продължил от  1908 до 1918 и завършва с развод, веднага след него брак с Лукреция Ру от 1925 до 1955,точно до  смъртта на съпругата си, и за трети път, се оженил през 1956 г.,на възраст 73, а жена му (не знам вероятно е била далеч по- млада) чието име  е Мари-Марсилия,  я преименува на Виолета Мос.     Разбира се жените както при всеки художник са и негови  модели. Някои от неговите неща са особено прекрасни: -Цената на глупостта (Eloge de la folie). 1906. „Пиеро си отива”. 1906 г. Мосса смятал, че образа на Пиеро е много близък със самият него и го припознава във себе си като дори пише едноактна пиеса със същото име  през 1905г. „Светска  дама и жокей”. 1906.”Четиримата евангелисти”,”Петел и перла” 1909.,”Давид и Вирсавия” . 1906г.,Светат Дева покровителка на Ница-1904г., Bruges-La-Morte”Мъртвият Брюгге”- по едноименното заглавие от романа Жорж Роденбах. Сфинкс, Сафо, „Далила се забавлява”. 1905,Сузана и старците,Юдит,Кръгът на силфидите,Адам и Ева,Молци, Кифер, Мъдрите девици (Les Vierges sages). 1906.,Краят на Даная, Асмодей, Мърша, Сляп, Балетът, Рубрия1907г., Персей, Горгона, Пророк, Соломон.

С женските образи на Мосса у мен се асоциират стиховете от "Магазин на самоубийствата" на Морис Роллин (в превод Бенедикт Лифшиц): "... Но най-доброто средство да напуснат този Долен свят" –

                                           Той посочи към вратата, близо до стената -

                                          "Той ще ви научи срещу скромната цена

                                           момиче октопод и дамата вампир. "

 

За мен творчеството на Густав Адолф Mossa - е някакво артистично откровение.

Представят го като белгиец,на някои места го отбелязват като немец

Роден е в Ница 28.1.1883г.Стила му се определя като символизъм, а самият той е син на художник. Баща му Алексис Mossa (1844-1926)прави колекция от  плакати за Карнавалът в Ница в края на 19-ти век. ) Художник-оформител , талантлив колорист акварелист, който пресъздава красотата на landcape около родния си град. Той е и първият уредник и куратор на музея на изящните изкуства в Ница, а през 1873, въвежда традицията на местните carnavalesque Corso (или карнавалните паради) Именно той най-силно ще повлияе на кариерата на сина си.Още докато учи изкуство в родният си град в местния колеж по декоративни изкуства, баща му го запознава с парковото изкуство,с използването на акварелите и уменията за акварелната техника, също с впечатляващите  околности на Ница, като по този начин, ще му позволи да развие своята, живописна техника. През 1900 г. след посещението на Световното изложение, той е запленен от символистичното движение и  Art Nouveau.

По това време, около 1900 г градът е приятно за прекарване място, космополитно, модерно и луксозно, което има публика не само през сезона (от началото на декември до края на април) Ница се радва на каймака на отбраното общество, на най-доброто от европейската аристокрация, последвана от всички придворни, художници, писатели, театрални трупи , оперните певци на Европа. Основните атракции, благодарение на прекрасният, зимен климат, са Carnaval с Veglione и Grande Redoute, маскените балове в операта и в Казиното на Ница; богатият музикален живот на Ривиерата, било то в опери и концертни зали или в много частни салони,а скоро след началото на новия век,  руските балети и техните трупи в Монте Карло. Густав Адолф израства в тази атмосфера. Той обича тази среда и попива нейното очарование.

Mossa старши освен другите си занимания, също учи сина си на отношение към класическата митология, Алексис Mossa чете древно гръцки и двете пътувания до Италия (през 1902 и 1903) и активният интерес  към  литературата, сбособстват  за  завършения  образователен процес при  Густав.  Още на следващата година 1901.,Мосса-млади, прави първото си символично платно” Саломе и началото на християнството” Междувременно следвайки традицията от баща си, участва в конкурса Carnival в Ница със свои авторски неща и както вече споменах,през 1901г. И 1903г посещава за по-дълги периоди Италия. При първата предприета серия от пътувания до Италия в компанията на баща си, той успява  да посети Генуа, Пиза, Сиена и особено Флоренция. А при повторното си посещение попада и в Мантуа, Падуа и  Венеция. 1904-1911 е особено продуктивен период в работат му и е изпълнен с множество символистични поредици от картини, карнавални сцени, акварелни пейзажи, както и стихотворения и пиеси.                                                                                                                    1908 г., той се жени за Шарлот Андре Надин. През 1911 г. той открива очарованието на фламандското, примитивно изкуство и забравената му символика.

Mossa младши е встрастен  читател. Писатели като Barbey d'Aurevilly, Бодлер, Анатол Франс, Дж.К.Гюсман  и Маларме, създават благоприятните  условия на неговата ориентация освен ползването им като материали за четене. Той илюстрира Флобер, Salammbô. Също така, Mossa проявява възхищението си към Жан Лорен, твърдейки, че творчеството на Лорен е "опасен модел" за подражание. Не на последно място са класически автори, като Ювенал и Светоний изиграли своята роля на източник, на вдъхновение.  Mossa дълбоко се интересува и вълнува от музика, особено от оперите на Рихард Вагнер; Пръстена на Нибелунгите представяна с голям успех в Операта на Ница в 1901-1903. Донася допълнителни емоции и преживявания. Густав е и драматург, със специален интерес  към творчеството на Уилям Шекспир.

В резултат стилът му съчетава прецизността на миниатюрата, илюстрирайки неподражаемо популярни и познати, за част от публиката си, митологични сюжети.
Оригиналното представяне на древните митове и легенди, някои от гръко-римския свят, германската Вселената, или юдео-християнските епоси. Символисти художници като, Redon на Наби, и Моро във Франция, Бьоклин и Ходлер в Швейцария, Климт и Шиле в Австрия, Ropps и Knopff в Белгия, Toorop и Торн Prikker в Холандия, Биърдсли в Англия,несъмнено не са му далечни или безразлични на стремежите, като  от цялата тази рефлексия на стилове и влияния популярни в това време изработва собствен, авторски отпечатък.
Mossa дълбоко се интересуват от темата носеща лайтмотива на декадентството Някои негови интересни уклони са към: ориентализма, спиритизъм и сатанизма, съчетани с влечението му към маските и маскарада, андрогенизъм  или хермафродитство, екстравагантен усет към бижута и скъпоценни камъни, едновременно съпоставяне на темите за любовта и смъртта. Всъщност, болезнената  чувственост на decadentism, с нотки на садизъм и перверзия, блести във всяка една от картините на художника символист.

Началото на кариерата му  започва чрез обожествяването на мита и митовете, които характеризират първото поколение творби на художника и плавното им преминаване  в гротеска до карикатура. Това е особено вярно за неговите библейски теми, които всички  някак граничат със светотатството. Общоприето е, че Mossa достига своя зрял стил около 1905.

Типичен пример за конкретната изработена марка Mossa – decadentism ясно показва, двуполов младеж с женствени черти...Лицето, почти бременният стомах и мъжките полови органи, змия, навита около врата му, няколко розови рози около долната част на кръста, и загадъчната усмивка на лицето му.На картината е той, крачейки по плажа, захванал в  рибарска мрежа, група с голи тела.Цялото изображение внушава странно чувство за сладост и привидна-невинност, което, разбира се опровергава от особенното двуполово излъчване на главния герой. Събраната група човешки тела,  явно крие истинската садистична цел и явно намерение да ги изтезава и да ги убие? Трите скелета, стоящи в края на мрежата, изглежда са в подкрепа на това предположение. Сцената е вдъхновена от писатели като Йосиф  Пеладон (Върховният заместник) и (Странстващият заместник) на Жан Лорен.
През 1906 Mossa рисува акварела ТОЙ, портрет на Хелиогабалос, подготовката за танца му. Крехко, женствено изглеждащо момче,което стои в будоара на масичката си,с пухче за пудра в едната ръка и огледало в другата.
В друг акварел, вдъхновен от Светоний, наречен Rubria (от 1907), виждаме ориенталски облечен мъж,  когото заварваме насред извършването на тежко престъпление; Жертвата му е облечена като булка. Това е Portait на Нерон, в момента на изнасилването на весталка, наречена Rubria.
Луи е предшестван от друг акварел, наречен Плодът (датираща от 1905 г.) Една жена пред тоалетната си масичка, пудра на прах в ръка, нейният съпруг, всички силуетни фигурир  на заден план. Още веднъж, престорената-невинност добива  ужасен вкус, веднага щом забележим и открием,детайлно поднесената, огромна бутилка с плода,на преден план. Очевидно, той е бил вдъхновен от линия от Barbey d'Aurevilly, от книгата му Diaboliques: "Основната Ydow сърцето на сина му балсамирано, за да бъде в състояние да го вземете навсякъде където отиде, а то благоговейно натопено в кристална урна , която явно,обичайно поставят в малък шкаф в спалнята си.
ТОЙ е прототип на ТЯ, Този вариант показва гола жена,която седи на върха на една планина от умалени голи тела, както един Гъливер би седял на върха на планината от миниатюрни лилипути-човечета. ТЯ е вдъхновен от Ювенал съответния текст се показва под формата на ореол, изписан около главата: Volo SIC JUBEO SIT PRO RATIONE VOLUNTAS (това е моят избор, тъй като е предопределено, да заема мястото на разума).
Заедно ТОЙ и ТЯ образуват двойката, типична за този периода: Мъж изнежено- крехък и фаталната жена...Двуполов, женствен мъж и фаталната жена, които, подобно на на молитвата mentess, поглъща мъжете след секс. ТЯ носи колие с кинжали и фалически символи, висящи по нея, котка дебне между бедрата и, три черепа и два гарвана украсяват фризурата на главата, и отново тази фатална комбинация от еротика и смърт, която е толкова популярна сред декадентите.
Във всеки случай художника остава интригуващ , в центъра насред изисканите си персонажи от Лазурния бряг  във вихъра на Belle Epoque, повлиян от различни естетически, философски и литературни течения, захранван от трима художници, по три различни начина - Жан Ломбард но като чудовище,  Луис Куперус  и Густав Адолф Mossa последван от още по-възвишени гледки от деветнадести век!  Всяка работа от циклите му, носи онази комбинация от красота, невинност и най-ужасяващите заместници  на човешката природа, където като специална атракция, автора предлага главно себе си. През този период, повлечен от различните си увлечения се превръща в красивото, извратено дете. Влиянието на Луис Куперус/Couperus/    го превръща в трагичен герой на модерен психологически роман. Декадентското огледало представя най добре автора си Мосаа нарисуван в акварелният му портрет на  Момчето.

През 1914 г. по време на Първата световна война, Mossa е бил мобилизиран и тежко ранен. Рисунките отразяващи опита,отношението и преживяванията му през войната , се изливат на платно, което завършва през 1916 г.: Тъжните часове на войната. Война силно повлиява и променя гледната му точка и отношение. Вече никога няма да е предишният творец.                     

Той се развеждат през 1918 г. а следващата година майка му умира. Работата му върху пейзажи, илюстрации и ръкописи продължава, но с много по-малък интензитет. Той продължава да рисува пейзажи и илюстрира книги (например, "Иродиада" Флобер (1927), "The Barber Севиля" от Бомарше (1931), "Zadiga" Волтер и няколко произведения на Анатол Франс),
След смъртта на баща си през 1926 г., Густав Адолф Mossa заема мястото си като уредник на Музея на изящните изкуства в Ница. След смъртта на втората му съпруга, той се жени за трети път през 1926 г., Мари-Марселе Butteli, която преименува на Violette.

Едва след смъртта на Густав Адолф Mossa в Ница на 25 май 1971 г., неговата работа като символист е преоткрита. Мосса сякаш е забравен от обществеността, която го познава основно от работата му като автор на гравюри за Карнавала в Ница.

Безумеца, сюрреалистичния, болезнено-чувствен артист,макар отново преоткрит, ще остане като един от най-големите особняци...Истинска стилова и куриозна находка!

 

 

Медея

 

Едно е ясно

омразата яде сърца

Тя друга паст е

и поглъща всякави животи

Омразата

на крачка само

стои

от най-дълбоката Любов

когато алената лава на сърцето спре да се излива

от стръмните, извити бронхи на белия калциран дроб,                                                                        

сърдит  - вулкан...

изстива тази, която се бунтува във ръцете

върти земята и запалва малкия ви дом,

това, което в ниското остава е окаменена пепел

сиво-черна прах и въздишат въглените разпилени

не е останало тук нищо,

опушено и голо

между гърдите

настъпва мрак ...мълчание и злост

Стои  Медея

сама на своя стол  

и само враните подпрели криви пръсти  

на  черния перваз

са нейни гости на празната трапеза

замесени  неволно в  кървав тост

преплитат се пискливите им крясъци

и нейния зловещ и грачещ смях

Любов безумна  и  искренна Омраза

деляли  мястото

върху една глава

говорят старците

били два рога на една и съща шарена коза

АФРОДИТА

1.

И  майката на Ероса със нищо несравнима, и бленувана

Богинята на красотата

на нимфите любовни, изкусни, музи - винаги опасни

все тъй пленявала, копнеещите същества,

човеците захвърляла на лудост, и  желания...

Изпращала изгарящ тялото екстаз ,

издишвала към тях, коварен вятър от нега

понеже е богиня -

излъчвала, най- силен зов

право навътре,

в самата същност,

в големият, задъхан, дъх,

в дълбокото съмнение...

Любов.

Преди света и крачките към себе си,

 откривате и взирате се в нея

2.

Макар, че боговете, често се заканвали

да я превърнат в злато, в дъжд прозрачен

или светлина в небето -

на статуя я сторили...

Понеже нямали я в своите обятия,

понеже била толкоз невъзможна в свойта сила,

изгаряла сърцата им, живота им,


на тях и на човеците, добили най- щастливо преимущество,

 да бъдат смъртни

и да умират

 

 

3.

да диша спряла,

да мига и да мисли,

не можел Арес  да я гневи,

обижда,

изгаря

или

мести

да  я погали


и помилва,


бебета да и направи...

Само изпращал гръм и облаци,

дъжд или други, видими по-ясно

природни ярости, стихийни страсти.

4.

И щом се случило...окаменила се, на мрамор станала.

Загубила опора, паднала,


а погледа  и сведен бил надолу.

И никой нямало да види и да чуе

как се пропукали, отчупили, изронени -

строшили се на сол, красиво-мраморна

а гневните вълни отнесли, и отмили

остатъците от заоблените длани,  лактите присвити,

 и пухкавите части стигащи до рамото...

Отишли в хаоса на водите,


в пясъците между миди,


скални късчета корали

дребни раци...

Изчезнали ръцете,


безвъзвратно

и ги нямало.

 

5.

 Афродита

без ръцете си - 

чуплива,  крехка

страст и сладост... Не прегръща.

Затихвате без глас... Не може

никой

щом види я веднъж,

да се откъсне,

разбирате –

дори не се живее.

Без нея няма смисъл.

Тя има власт

да спира времето,

да ви убие,

и после пак да ви възкръсне.

Наместо туй


стои

жената  мраморна,

оставила е този Свят

извърната от него, свела лик.

Не заслужава нейната  плесница

не е заслужил и Любов

 

 

Eros

http://youtu.be/XtCq5huYzeE

На улица Оборище

После за кратко живях на улица Оборище при Лили,която беше останала стара мома.

Лили имаше по- малка сестра цигуларка, която живееше в Монако. Заминала веднага след промените и успешно се справила с предизвикателствата на емигранството, понеже веднага била приета за „първа цигулка” в оркестъра на Операта към Големият Театър на Монте Карло. А диригента, който бил немец по произход ,и страшно измъчвал оркестрантите с непоносимият си германски перфекционизъм и усет за порядък, бил просто запленен от нашата Християна и нейния български темперамент. Като начало впечатление му направили нейните постоянни закъснения. Но изпълненията и виртуозните интерпретации на цигулковите щрайхове, които репетирали били толкова добри,че немеца се влюбил в нея. После взел, че се оженил за нея. И това също имало своята любопитна предистория...Хористите и филхармониците, тези подмолни, низки същества събрани от цял свят със жестоки самоубийствени конкурси, взели да шушукат и да обсъждат пламенните погледи, усамотяването по ъглите на репетиционната и театъра, случайните засичания и срещи по кафенетата, съвместните обяди в ресторантите, в магазинчетата, и дори на паркинга, и всички ония издайнически дреболии, подсказващи начало на романс между мосю Директора и госпожица Христин...Как тъй? Не може такива работи!...Сигурно я е назначил за „първа цигулка”, защото силно го привлича?! Каква подлост! Нима е възможно...? Християна нарочно участвала в концерт, който имал демонстративен характер.Целта била да покаже, наистина виртуозните си умения и подготовка, и това, че напълно заслужава своето работно място. Оркестъра жужи като голям кошер, през кратките паузи и почивките за питие и цигара, издайнически погледи, случайно преметнати през рамото, две рускини от струнната секция и една флейтиска, която прилича на корейка, но би могла да е и от руските републики- онези с особените лица, с монголоидните черти...те си шушукат, съвсем, съвсем отявлено и неприкрито! Но най-неприятни са французите или по-точно една едра, набита, рижава челистка от Бретан. Да и се ненадяваш! Но какво да се прави,подмолна душица е тази бретанка, достойна представителка на прованса. И двамата други-обоист и кларинет. Обоиста е възрастен, сух господин,вече пред пенсия и сигурно след някоя друга година ще обявят и неговото място на конкурс. Той е с бяла коса и малки очилца, кацнали на острия му дълъг нос... А мосю-Кларинет, е хубавец. Снажен, висок на ръст, с буйна кестенява коса,червени женствени бузи и устни и капризно нацупени на пухкавото му лице. Най-важното, че е от Париж и все едно е хванал Господ за шлифера. Подли малки, дребни гадинки...по цял свят едно и също!Едни и същи интриги...едни и същи, идиотски мръсотии и завистници,готови да те спънат и прекрачат!

След репетицията точно в момента преди да станат от местата си  и да започнат да се разотиват...Господин диригента, внезапно става и обявява като Кайзер пред войските си, че жената на неговото сърце, ще стане жена на неговият живот!  Показва с царствен жест към Християна, ето я, нея, „Кралицата” на сърцето му! Той би желал, официално да обяви своят годеж/тук има свъсен, изпод вежди поглед, същият, с който пришпорва духовата секция и темпата и!/ ...Малка пауза за повече тежест и респект. Кратко замълчаване.Тишината увисва като тежък грозд, готов да се откъсне от клонката. Диригентите ги разбират тия работи... Християна зачервена и развълнувана диша на пресекулки,очите и издайнически блещукат като малки звездички накиснати в сълзлива влага. Тя едва се въздържа да не се разплаче и една мъничка, мъничка като миниятюрен цирконий-сълзица,едва-едва трепка и се изхлузва в ъгълчето на окото и.  Мосю Директора, гръмогласно завършва триумфалната си реч...                Неговата избранница и той също, не биха желали да чуват по никакв повод, неприятни и смущаващи коментари зад гърба си, понеже това е непрофесионално и неетично!                      С  това, той слага край, на ненужното напрежение, което бил доловил в редиците на оркестъра...Речта завършва с победоносна усмивка и пожелание за хубав ден!„Нека никой да не закъснява за вечерното представление!”

Подхваща елегантно Христин през кръста и тръгва щастлив с нея под ръка.

Такива ми ти работи...немски, значи. Полша, Русия и Киргизстан/или Азърбайджан/мълчат превзети от неочакваният десант. Дори Париж мълчи заедно с Лиеж и Марсилия, и само Бретан се подсмихва с едрото си луничаво, хитричко личице...”всяко чудо за три дни!ще поживеят за да видят какво толкова му е направила тази проклета българка...”

И така, Християна понякога звъни късно вечер по телефона.                                                          Лили гледа след единайсет вечерта да си е в къщи, за да може да се чуят и да поговорят. Жилището на Лили е точно до оградите на френското посолство...                                                       Върви ми на амбасади,какво да кажа. От английското и консулата им, ей ме на,хоп!                      Точно до френското посолство. Минавам покрай герба и знамето за да ида на пазар в отсрещния, възмутително -скъп плод и зеленчук. Улица Оборище е това.                                      На отсрещният тротоар е блокчето на „първият” на държавата от бившият комунистически режим. На същата редица  от ляво на тротоара е и апартамента на Лили Иванова.                  Виж нея, никога не успях да срещна случайно. Но такива хора обикновено не се разхождат току-така по улиците, посред бял ден. Минавах и край Музикалното училище и градинките на Библиотеката.  Срещу него е мечтаната от мен Художествена Академия, Съвсем на близо ми е „Шипка шест”, а любимото ми място, където пиех кафе - бе верандата към вътрешния двор на „Дома на архитектите”. Тези хора са истински професионалисти.  Знаят как да се възползват от наличните условия и екстериорната среда. Една нищо  и никаква, семпла веранда, с опъната платнена тента, прости масички и кокетни градински столчета... Добре поддържана градина, бих казала, направо минималистична, с добро разположение за ранната част от деня, понеже слънцето припичаше приятно и осветяваше капчиците, сутрешна роса по тъмно-зелените чемшири и декоративни храсти. Заради разположението си,  двора се падаше някак навътре към задните фасади на сградите наоколо,  човек се чувстваше заслонен и изолиран от уличната шумотевица...много уютно чувство. Посетителя можеше спокойно да си изчете сутрешната преса без около него да тичат, крещят, да гонят автобуси, да шумолят с хартийки, да подвикват случайни минувачи или познати приятели, да го стряскат ръмжащите автобусни карбуратори и спирачки , ауспуси изхвърлящи вълни от въглероден  двоуокис и уличен прахоляк...Един приятен, топъл оазис  със приветливо слънце.                                                    Обожавах мястото, беше достатъчно скришно и удобно.                                                               Честно казано, от както живеех при Лили се чувствах подложена на постоянно наблюдение. За всички врати имаше ключове  и ключалки.След като успеех да стигна до третия етаж благополучно, и се заключех пак така, успешно, заварвах обичайната гледка на разхвърляното жилище.  Лили не обичаше да чисти и подрежда, изобщо не я биваше по хигиената и подредбите. Направо имам чувството, че не и пукаше, но най-досадното бе, че постоянно ми изнасяше лекции за порядъка и режима. Редовно заварвах кухненската мивка с купища мръсни чини, тигани и тенджери, бъркалки, лопатки и вилици. Никога никъде не намирах чиста чаша за да си налея вода от чешмата или такава, в която да си приготвя кафе или чай.                                                                                                                                                                                   Котарака, с който съжителстваше Лили и беше най-вжното  и скъпоценно нещо в живота и на изкукала странница. Същият, обичайно висеше надвесен над катурнатите в мивката тенджери,  стоеше с лош поглед, кацнал на перваза на прозореца, след като бе овършал всичко по кухненската маса и навсякъде по пода имаше разпиляни гранулки суха храна от пакетите, които Християна изпращаше със специални пратки до България.Още по-неприятно ставаше когато му оставеше консерва с риба и по целият коридор намирах остатъци от оглозгани кости,размазано олио и следи от доматен сос по стената...Голяма гнусотия! Първото, което трябваше да направя естествено, бе да измия купищата мръсна посуда в мивката. После почиствах кухнята и измитах и измивах пода. Този ужасен котарак, който бе мъжки, постоянно имаше някакви хормонални изблици, винаги биваше ужасно досадно-потентен...Истински сексуален екстремист! Налиташе не само на котки, но и на мен, на масичката в стаята ми, на вазичката ,на вратичката на гардероба, на гардероба и на дрехите ми...Беше опикал всичките ми обувки и чорапи! Всъщност обувките бяха всичко на всичко три чифта и слава Богу, есенните ми боти, изглежда го бяха затруднили, защото нямаше поражения отвътре, но чорапите и другите обувки просто трябваше да изхвърля.

Помежду ни имаше нескрита омраза. Сутрин, този корсар, който бе почти чисто черен, и имаше белег на едното око от някава улична битка, постоянно дебнеше момента, в който си приготвям закуската. Обожваше да ми бута чашата с кафе, в случай, че се разсейвам и изпусна от поглед разходката му по ръба на масата или на перваза...Другото му намерение, разбира се се изразяваше в скок върху чинията ми,  от която захапваше с уста крайчеца на сандвича ми и с невъобразима скорост, излиташе навън. Обядването също биваше голямо предизвикателство. Освен ако не успеех да го заблудя някак си, и да го затворя в банята. Къщата вонеше на котешка урина и на мъжки котарак. Всъщност,  това ни беше единственият мъж в къщата. Друг така и не се появи, колкото и Лили да мечтаеше. Реално погледнато, тя представляваше привлекателна,  изгодна партия, особено заради професията и на банков чиновник, и високата заплата, но от дългите години самотуване, бе станала дръпната, затворена и саможива. Достатъчно беше само да  и преместиш чехлите на входа, или да преместиш каната с чаша в хола, и вече имаше повод за глупав спор на тема „навици и правилата в моят дом”.

Сякаш и най-малката дреболия биваше подчинена на някакви нейни, неизвестни за мен, задължителни изисквания със силата, едва ли, не, на закони.                                                            Веднъж Христина се обади по-рано и завари мен на телефона.Чувах я за първи път.                   Гласът и беше хубав,сочен, плътен и гъвкав.Смеха и също ромонеше по слушалката като малко музикално ручейче.Разговора ни протече бързо, но успях да се почуствам разведрена и необичайно радостна. Християна искаше да се връща във ваканция и за това звънеше по-рано за да предам,  че вече е купила самолетните билети. Противно на очакванията ми, щом разбра, Лили се намуси и стана мрачна като черен облак преди буря. Бях озадачена...               Лили се възмущаваше, че била звъннала, когато я нямало, и че точно аз съм била тази, която научава първа. Лили ревнуваше сестра си. Ревнуваше младостта, красотата и, безотговорността,  вятърничавостта, липсата на угризения и вина за каквото и да е!           Дразнеше се, че тя е музикант  и обикаля по света, че има хубав живот и добра кариера, че се е омъжила веднага след като е емигрирала, а тук, тук е тя, с болните и роднини, и предишният и приятел... Зарязала такова красиво и хубаво момче-пианист. Истински красавец, толкова възпитан и културен...Красавеца идваше от време на време, правеше мили очи на Лили, разпитваше дискретно за Християна и не се свенеше да взима пари на заем,  когато е затруднен. А той често биваше затруднен и мъчно си спомняше - кога да върне дълговете си. Лили му съчувстваше  и го съжаляваше...но по-скоро така показваше собственото си съжаление. Веднъж вечеряхме заедно и аз бях купила хубаво червено вино. Изпихме бутилката бързо и хазайката реши да извади още една от собствените си неприкосновени запаси. Виното беше френско и наистина ми се стори силно. Лили сякаш се напи, въпреки, че и двете вечеряхме пушено пиле с варени  картофи и ядохме зелена салата. Разказа ми по повод на пилешката кълчица, която старателно оглозгваше с начервените си устни, а после пусна на пода, викай котарака...Обясни, как като млада, имала ухажор от Аржентина. Много мургав и темпераментен господин. С буйна, къдрава, черна коса и много златни пръстени. Колко богат бил той, и как красиво я ухажвал ...Но уви, допуснала тази грешка да го покани на вечеря с родителите си, и той ял, също така темпераментно, печеното си пиле, а после огризките, и оглозганите кокали хвърлял на земята...от което, нейните родители били искрено, възмутени и даже потресени, до такава степен,че просто забранили каквито и да е планове, и кроежи свързани със сватба!...После живота се завъртял така, че погребали първо баща и,а майка и, останала сама, и трябвало някой да я подкрепя и да се гижи за нея. Баба и също била на легло, и имала нужда от грижи,понеже била вече инвалид, сестра и пък още учела в музикалното училище...А тя трябвало да изпълни задълженията си на добра дъщеря - да бъде наместо мъж и жена.  Нямало кой, за това тя вършела всичко!                                                                     

Така и не се оженила, но посветила живота си на своите близки. Ето такива работи.Тя е жертва на добрината и всеотдайностт а си... А Християна...Тя е принцеса! Глупаво и лекомислено, момиченце, което лежи на нейните ръце като всичко останало. Тя винаги лети и хвърчи, на нея всичко и се отдава прекалено лесно. Но, Бог не е справедлив еднакво към всички!...Иначе, тя отдавна щеше да бъде в Аржентина, в ранчото на своя тъмнокож ухажор, и да си хвърля кокали наляво и надясно, както и се прииска!...                                                                                

След тази спонтанна тирада, едва успях д а си затворя устата от изумление! Пих виното мълчаливо и мислех за цялата тая двотия, която току що ми бяха разказали...Ревността е лошо съсипващо чувство и трудно за  преодоляване като отрова проникнала трайно в кръвта на засегнатия. Ревността и я тровеше бавно и неотстъпно.Тази стара като света ревност... И то каква ревност?!  Лили изглежда смяташе, че сестра и е откраднала, всичкият, наличен житейски късмет...Сякаш късмета бе някакъв предмет, нещо сложено,просто,ей така между другото, на сребърна табличка, под носа на всички и този, който го докопа е гадината,която печели всички, добри и важни неща в живота...

След това в края на май,началото на юни, пристигна Християна и имахме тържествен обяд. Лили си беше позволила, зад гърба и, без нейно одобрение да покани и Красавеца-пианист. Той цъфна с известно закъснение. Но съм сигурна, че е дошъл поне час по-рано, и е обикалял като бездомен пес, в района на градинката до блокчето...Обяда мина, културно и въздържано и заради Красавеца, почти не успяхме да говорим. Едва, когато той си замина, Християна размени няколко учтиви реплики с мен и по нейният пленително открит начин, с мило извинение ме помоли, да я оставя на саме със сестра и. По всичко личеше, че разговора нямаше да е лесен. Така и стана. Двете се скараха свирепо. Скандала се чуваше и в моята стая, за това тихичко се облякох, и фино се измъкнах на пръсти през вратата. На другият ден, Лили замина на работа много рано. А Християна стана малко след нея. Беше приготвила закуска и ме покани да пием кафе заедно.

Странно наистина, но с нея се чувствах спокойна и приласкана. Християна бе топла и сърдечна по характер. Лили излъчваше хладно и студено високомерие. Ето защо винаги бивах на тръни в нейно присъствие. Хриси беше в добро разположение и веднага ми се извини.                       Не искала да вижда Красавеца. Тяхната раздяла не била случайна, а това, което правела Лили било много нечестно и подмолно...Живота и бил там, в Ница, тук вече нищо не я задържало.

Сетне ми разказа случка от времето, когато  е била ученичка в музикалното училище. Колко жестока и доминираща била сестра и, как винаги я наказвала, и никога не успяла да почувства обичта и.                                                                                                                                                                                            -- Сякаш ме мрази за нещо! - въздиша Хриси...                                                                                             

По онова време същият този красавец и направил бебе, което уплашената Хриси искала да задържи. Имала силни чувства, и наистина била сляпо влюбена. Всъщност гаджета никога не и липсвали, но това влюбване било изпепеляващо и фатално...Красавеца се уплашил повече от нея, и дори изчезнал в провинцията под предлог, че ще търси решение на проблема, но в действителност, избягал по-далеч от това, което го тормозело. Лили се развихрила в пълният си диапазон. Упреци, крясъци, скандали... Заплахи и изнудване, да махне „онова нещо”, което никой не желаел! Една вечер Хриси просто получила припадък придружен с гърчове. Същата нощ изгубила бебето, и това бил краят на всички илюзии и фантазии, които подхранвала у себе си...

-  Заминах от България и още не мога да повярвам, че това стана така лесно!                           

- Още не ми се вярва и всичко ми екато на сън...Сякаш не съм аз. Обаче това е истината.Аз съм ужасно щастлива! Аз избягах от сестра ми. - Тя е толкова тежка и трудна като характер. Постоянно всичко я дразни, вечно мрънка...и никога не казва обичам те!

- А аз я обичам...Бих направила за нея всичко!

Мълча и гледам потните длани на ръцете си, защото незнам как да реагирам на тази спонтанна изповед. Поглеждам несмело към нея и само тежко въздишам. Хриси се взира в мен съчувствено и казва с лека усмивка: -  Горкото момиче, представям си на какво те подлага Лили! Знам добре...само с поглед разбирам!

- Тя е студен човек. Тя не знае как да изрази чувства. Не очаквай съчувствие или милост от нея...Рано или късно, ще ти изнесе прословутата си лекция „за проваленият живот на младото поколение,  което го чак а- безперспективност , мрак и празнота”...                                                  

- Ще ти се прииска, да си теглиш куршума или да се метнеш от прозореца!...Тя това цели.Да се почувстваш толкова нещастна и самотна колкото е тя.Изглежда съм се развълнувала, защото Християна става и ме прегръща :                                                           

- Това са глупости! Не обръщай внимание! Не,недей! Живей си живота, радвай се!Радвай се и не унивай! Всичко е пред теб и тепърва ти предстои.

- Не и позволявай да те обезкуражава. Тя е майстор в това отношение!...Освен това...Хриси снишава тембър, сякаш някой ще влезе в стаята и ще ни чуе: - Тя е заразна с нейния песимизъм, може да те доведе до самоубийство.

-  Тази празнота е чудовищна. Не бива да позволяваш...Тя се храни с доброто настроение щастието на околните.              

Сетне Хриси отива и сяда на стола си. Поглежда ме много спокойно, изважда цигара и кимва към мен да си взема и аз...                 

-  Виждаш какъв е начина...продължава тя, и пали цигарата, докато поднася клечката към мен. Навеждам се и бавно всмуквам, докато връхчето и се разгори. Димът ме изгаря и насълзява очите ми.                                                                                                                                                     

-  Аз избягах. Иначе тя щеше да направи всичко по силите си да бъда нещастна, толкова, колкото е тя. Аз нямам вина за това. Ти също. Моят съвет е да си  взимаш нещата,  и да се измиташ докато е време. 

- Сега те чакат кандидатстудентски изпити. Това е златният момент за нея.                           

- Тя ще се радва да се провалиш. Ако искаш да успееш, просто се махни от нея!

Това бе първата и последната ми среща с Християна. След това напуснах тази квартира и се преместих както ме бе посъветвала. Разговора за лошите неща, които ме дебнат и за грандиозният провал, който ме очаква, действително се случи, точно в края на учебната година. Освен това, Лили не пропусна да ми обясни, колко нещастно създание съм аз, как нямам никакви специални способности и умения, колко бързо младостта повяхва, човек може дори разсъдъкът си да загуби! Колко безмислен и нищожен е живота на всички в тази наша страна, пълна със селяни, работници и комунисти, колко много са илюзиите и липсите ни...Как до трийсет години все още може да има някакъв смисъл, но после всичко е път към болестите и смъртта. И ако сега съм евтино,хубавко и наивно девойче, после тази наивност ще ми излезе през носа -пре-скъпо!...Радвам се, че бях предупредена. И въпреки това,  този разговор все така е жив в главата ми. Да, Лили или  Лилит както я бях прекръстила на ум, наистина беше плашещо жестока, страховита, безмилостна жена... Лятото вече търсех нова квартира.

Предстоеше ми последната ми година в художественат гимназия. Важно беше да успея още с първото кандидатстване. Поне така гледах на нещата тогава - на живот и смърт.

http://youtu.be/r26H7jDRsCQ