Митични чудовища и животни

Митични чудовища  и животни

пиша за вас

от изток на запад към залеза...

с клечка по пясъка,

с перо от загинала патица

с рязана пръчица от бамбук...

с букви треперещи версии

на натрупани стари умения

мисля за вас стари познайници

на стари съмнения

а главата на слънцето се търкаля

след блестящата сеч

на мъжествен и черен юнак

ухаещ на кожи и влага

всепоглъщаш
всезнаещ е тоя Мрак

хвърлящ сенки
в сломените хризантеми от мрамор
и горди дорийски колони

 

Като хора с характер

описвам метаморфозите -

някога силни белтъци,
пътници в стратосфера и блато
Колко развитие, буен копнеж
в нуклеинови киселини
за проста обмяна и
прост възпроизвод...

/иначе казано секс и храна/

***

 

Пиша с ръка оболена от научен живот

от везане, кротко шиене, бод подир бод,

мълчаливо приемане мълчаливо бъхтене

стълба и праг, под или над

Чистене, миене...
раболепно скършване,
неизказване,
недовършване,
неиздишване, мъкнене
тикане на фосили от архаичен страх...

не е много достоен
този мъченически труд

иска се много повече от упорстване
или някакъв див животински инат
даже Вярата, страда милата,
що за смисъл, е тая Вселенска, разумна, уж,
Сраведливост...
дето слага и всичко намества,
някой ден в някой час?!

Издържливост се иска
непомръдваща
титанична,
но поваля я, монотонна съдбата -
уморена да мъкне товар...
счупена фигурка на разкъртен Исус,
скърца скелета
болен и крив, да започваш
да завършваш нито мъртъв, нито жив
и как
да не губиш и част от куража

чакаш ,целият си в очакване...
разтворил ръце,сякаш да бъдеш докоснат,но уви
само разпятие,само кървиш

Няма как да избягаш
за това и седиш


повода за финала красив, е Атлас!
Защото е ясно - един е добрият,
а злият отивал във Ада
един ще подкрепя,
а друг ще лети

Ти, кой си да питам -
Подлец или Герой?!

***

Живота на амонитите,

археоптерикси -

късащи плячката от безпомощен меритерий,

бягащи хипариони, над дупките за подслон,

където във папрати скрити

зверозъби гущери се припичат ... 

яйцата се пукат

децата порастват като на сън

 

тънки нишки и прости зърна митохондрии

цитоплазмен растеж и война на ненужните

и онези другите, по-различните

завладяващи територия

 

 

***

Гигантски живот

на гигантски

цветя и дървета,

насекоми колкото къщи

 И шишарки с огромен разпад

като ядрени резервоари

Пускат течности,

яйцеснасящи,

семеносачи,

двуутробни,

космести,

чифтокопитни,

китоподобни

 гризещи безгръбначни,

плюещи, скачащи, тромави

човекоподобни

грозни

Началото е несръчно,

гротескно и тромаво

не издържа на проверките за безсмъртност...

Първи опити на първичност

първи грешки

следват още много

Бог се учи да пише без грешки

но правописа винаги куца

поне във Началото, когато Словото

било още

незаконородено и крехко,

търсещо гръд на сърдечна Пра-майка.

 

 

 

***

Странна Земя, алено-огнена

Опално-бляскава, мокро-лазурна

Океанско-синя, хлорофилно-ярка...

Гръмотевично тътнеща, грозна и страшна.

Кърваво-драматична

с ураганна цикличност,

вулканска реалност - хистерична, свирепа

лава и кръв,

динозаври и ярост

Боговете сигурно са луди.

Да запратят безпощадно 

най-отчайващите, най-сломените

остатъци от

качество,

късове звезди

едва ли само седмица

достига за да превърне кожата и цялата и плът

в корпус дишащ и зачеващ 

Светлина и Ден, Истина и Дух

в  Начало...

Последните превръщат се във първи.

Преследваните скоро стават преследвачи.

Изяжданите стават изкормвачи.

И жертвите се връщат отнапред като убийци

И ето как добрите притчи пътя и натурата си извращават

човеците - звезди от кал  и от ръце на Бог

и те се сътезават

да бъдат грешни

и да прегрешават

 

 

 

 

***

 

Тайната на прехода

е линия на време...дълга тънка пропаст

Ръкопляскане, трибуни.

Нямане и нищета.

Гробове,

нещото , в което бавно давим

викове на ужас

неизречени неща...

Блатото на нашето страхуване,

тинята на  невъзможно съществуване,

непрогледната ни слепота

и скудоумие -

вървим на някъде без път.

Сгромолясани от разрушения,

поломени от променяне...

Рухват империи,

мостове, правила, въжделения
 
стихват огньове, изгарят мечти...

Падат стени, граници и държави

парламенти, събрания,

колизеуми, триумвирати

военни съюзи,

комплоти и клетви със кръв  

падат и никога вече не помни ги никой

 

Човека умира от глад

невъзможности и усилия,

по-напразни от всякави други.

Хаотични движения и рефлекси.

Демокрации, нации, общности и илюзии.

Важно е кой си?

 

Кой си ТИ, в Рим!

Цезар, Калигула или Брут?

Победен или в тълпата от роби...

Валута, злато, скъпоценности

Мътните води, сред тълпата 

и нейните гневни чудовища...

Полковници, генерали, лидери, императори

другари, диктатори...

Обикновен живот на хищни амеби.

еволюции на органични системи,

партии, същества, органи, членестоноги

съзнателни създания...Изпод кой, камък?

От къде изпълзяха всички чудовища?

 

Контрабандисти, чекисти

доверени неприятели, двойни играчи

честни труженици с пистолети, нарко-босове

трафиканти...

Бързи срещи в близки видове.

Големите хищници живеят кратко...

Убийци- вероломни

подли, зловещи, жестоки

Прости умове, семпли движения...

Кръгове в Ада

- ограничения.

Алчни, продажни...Тирани.

 Идоли и отрови. Тиранозаври

с голяма захапка и суров апетит.

Лошо време е тук и сега да живееш.

Нямаш късмет.

Няма Ангели няма Демони

всички покрити са в кал...оцеляваме.

***

Смирено приемам виковете им в себе си.

Тълпата крещи: "Долу! Никога вече!

Не, на тая измама...Убийци!

Мръсници!Вече ви няма!

Гневен народ. Буйстващи клетки...

Кръв

по голямата улична рана

в този и всеки друг град

по кожата географски

опъната, изтерзана

лъвска лапа на уплашен и мъчен от глад

балкански лъв

Народ

възпален от невяра,

"лошо качество", язва и яма

от дълбока и зейнала паст,

от която горящ силуета крещи

"Мен ме няма, ще изчезнеш и ти!

И понеже не се осъзнава,

но това е така, АЗ съм ТИ!"

Този лъв толкова стар е,
 
че навярно си спомня араратския връх

и на Ной е видял края и как е почнал Света...

Този лъв, сърцето му пак ще бие

дори да го осъдите на смърт.

Той знае, може, помни всичко

прочел е с дръзкото си тяло хилядолетния живот.
 

***



Моите викове,

част от тялото, което познаваш

избягали луди от лудница,

сатанично изцъклени,

скрили вилица в дрехата

парцаливи,

раззинати

яростно и беззъбо

сардонични лица от житейската драма

спират на стара ръждясала гара.

Глуха линия, място без изход.

затревено, жабясало  и напукано

Свършва този ден и отново

имаш нужда да бъдеш "спасен"

Нареждаш в кутията

тишината на мислите

Молитвите за деня.

Силното устремление

за доброто, което очакваш да бъде

колко малко ти трябва за да бъдеш човек...

 

смачкано лисче, хартийка от нещо по джоба

разкривеното писане по каретата от тетрадката,

драскани думички,

с клечици от наивна несръчност

"ОбичаМ те Аз!

Мамо..."

Да бъдеш майка възпитава и

ПОраства този век...