Баща ми бели ябълка

Баща ми бели ябълка

и дълго мълчи.

Думите от него трудно излизат.

Бавно и тежко се разтварят...

Разлистват се протяжно и дълго,

премислени и преседяли,

утаени,

 

важни като смисъл и желание.

 

Той не бърза.

 

Бързането не е сила.

Не му носи нищо съществено.

Той е от различно време,

 

когато

още не е имало друго, освен конска сила

газена лампа и честната мъжка дума.

 

 

Това,

е живота на село

заничащ от библейска притча, 


преди

всичко да стане

 

на голяма каша...от нерви, звуци, стремления

 

в бързата центрофуга на Историята.

 

Машини и колелета - зъбчати,


двигатели, фабрични комини, 


големи открития, откриватели.

 

Глупост безумна, дързост


и земно притегляне

 

надменна жестокост,

 

и завист към брата 

 

Кайн се кае, но силно ревнува.

Авел не знае, че кратък е пътя.


Соломон все мъдрува, подпрял е везните.


Давид побеждава, момчето с куража 


показва ви смисъл за повече вяра.



И Бог е далече, живота е крехък...


Сълзата дълбае, най - твърдия камък,


мигът е нетраен - перо по вълната...

Разглеждам ръката,


която е хванала ножа, изрязва полека


тънките резени, нежни усмивки


от златната ябълка.

Баща ми не бърза да говори.

Говоренето не помага

ако нямаш какво да кажеш...

и ако думата не се цени.