Страшната Фатма

Страшната Фатма

 

Лятото като ходех  при баба прекарвах почти целият си ден навън.Но се прибирах на обяд, за следобедна закуска и за вечеря.Един път едно съседско дете дойде да ме вземе от нас.Имахме уговорка с почти всичките деца от блока кажи речи десет на брой.Не дойдоха в пълен състав, бяхме седем.Имаше един Кирчо, та него ден го завели на зъболекар-горкия! Мария от 6-тия етаж не можела, защото имала урок по пиано и един Дани който пък не го пускали незнам защо...С Гинчето грабнахме по една филия с лютеница и сирене, и хайде навънка. С нас бяха братовчедка ми, братовчед ми, две братчета от последния етаж на блока и един Пепи дето все ревеше за нещо.

Решихме,че ще играем на криеница. Ама Гинчето измисли аз, тя и Миглена да ходим до циганската махала.Там в близост имаше стара фурна за хляб. Печаха и питки и баници и целия район миришеше на хлебни мечти...Представям си горките гладни циганчета как издържаха на тая неустоима сладка миризма. Дадоха ни левче да купим три хляба плюс един за майката на Гинчето. Стигнахме махлата и решихме да минем през централната и улица. Вървяхме покрай ниски, схлупени къщички, с голи стари върби,  които приличаха на стиснати в юмрук ръце, целите във възли и пукнатини.
От тях стърчаха като от игленик плешиви , остри клони без нито едно листо.Стискахме хляба до гърдите си, а от нас се носеше оная вълшебна пара на току-що печен зачервен самун. Из невиделица иззад разкривените портички наизскачаха дечурлига на различна възраст. Едно от тях, по-височко изглеждаше доста внушително.Слабо с дълги крака, с лице цялото в белези. Всичките четири-пет хлапета бяха боси без обувки и с остригана гола глава. Най-малкото беше просто бебе с някакъв потник и голо дупе.Двете по- големи бяха заети да се млатят взаимно, а едно колкото нас се оказа момиче.
Ей, дай хляба, како!- каза голямото...
Няма!- каза братовчедка ми...Продължихме напред обзети от напрежение.Тогава момчето се протегна и рязко дръпна хляба от ръцете и. Отчупи една хапка и бързо я натъпка в устата си. Другите две дето се биеха, спряха и бързо се приближиха с ококорени очи. Всяко искаше парче от хляба. Баткото им даде по един комат и изчезна със светкавична скорост. Ние зяпнали с уста го видяхме как се скрива в една отдалечена  настрани къщурка. Другите циганета-бебето и момичето нададоха пронизителен вой, който премина в плач. Братовчедка ми започна да им приглася и тя. Беше установила, след кратък размисъл, че след като хляба вече не е у нея, най-вероятно ще яде бой. Приближихме къщата и взехме да викаме да ни върне хляба. Изведнъж от там се показа едра, грамадна, дебела циганка с белег през лицето и завързана шарена кърпа през главата. Тя се приближи бавно към нас, огледа ни от горе до долу  и се взря  в мен с единственото си зелено-жълто око. Другото и око беше изцяло бяло и нямаше зеница. Тя дъвчеше в единия край на устата си угарка от цигара. Виждаше се в долната и челюст, която бе някак странно хлътнала един единствен зъб.Лицето и беше толкова набръчкано, че приличаше на намачкана кафява хартия.

Тя бръкна под престилката си измъкна няколко дребни стотинки. Даде ги на мен:
- На! Вземи за хляба чедо!

Погледна към братовчедка ми и рече: - Що ревеш ма? Стига рева! Да не та скрия в мазата, че да та продам за булка, а?!  Бегай бърже!

Тя сложи ръце на кръста си и цялата започна да се друса като многоетажна къща с балкони. Дълбок смях я разстърси. Смеха и беше хрипкав, дрезгав и страшен. Ние хукнахме като подгонени, но никой не ни гонеше само смеха на жената се носеше след нас. Като стигнахме до фурната задъхани и разтреперани с туптящи сърца една баба с бяла коса и черни жалейни дрехи ни попита, защо бягахме. Казахме и, че ни е уплашила една циганка, и я описахме колко е страшна и голяма.

А!-каза жената... Знам я! и се усмихна кротко.
Това е Страшната Фатма! Добра жена е тя, няма да ви стори лошо.Тя е много известна гледачка, всичко познава! и развеселена жената ни отмина.