Ян и Ин

Ян и Ин

(eдин твърде женски текст,който става и за мъже...)

Казват че мъжът и жената са от различни планети.Това със сигурност е така.

Няма други две създания които толкова да се различават помежду си.Първо по физически данни и възможности.Мъжът е силен има силна мусулатура, костите му са по-тежки и по-дълги, по-плътни. Жената е слабата в тази сравнителна таблица.Тя няма мускулната и физическа сила на мъжа, костите и са по-дребни, тънки и по-крехки.Тя има приятни заоблени форми и съсвсем различни хормони и жлези от тези на мъжа.

При нея преобладават едни сили и закони,при него други.

Дори във българският фолклор Пижо е бял, Пенда е червена.Червена, защото олицетворява кръвта и цикълът на зачеването. Казват, че жените живеят по-дълго от мъжете.Също тъй,че плачат милион пъти повече от мъжете,и че имат нуждата да го правят и съзнато и неосъзнато.Жената винаги е смятана за слаба, което само по себе си е странно определение понеже то включва не само физическа оценка, но и характеристика на интелектуалните и възможности и потенциала на характера. Наистина е странно да наричаш така онази, която носи девет месеца, износва, ражда и отглежда. Каквото определение да сложиш на подобен индивид, дори само този факт според мен е достатъчен да я оневини от съдържанието и презрителния смисъл влаган в думата “слаба”.

Хубавата Елена е жената, за която е изписано и разказано не малко.Аз винаги съм си я представяла като тъмнокоса или кестенява красавица.Веднъж с един грък си говорехме

неангажиращо каква била Елена...и аз казах,че тя е била също като Клеопатра.Имала е легендарна съдба и легендарно присъствие, а това почти винаги значи,че си много специален. На което ми беше отговорено с презрение,че и двете били пропаднали жени без морал-едната без малко да види сметката на Египет, а другата унищожила Троя. В този момент бях искрено сащисана от отговора на събеседника.Обясних му,че подобно изказване е недостойно за човек роден на място наричащо себе си “люлка на древната европейска култура и цивилизация” и родното място на “философията и демокрацията”. Не успях да проумея, защо винаги икономическите дразги и войните свързани с територия, пари и богатства, биват приписвани и прехвърляни като грях върху крехките, женски плещи на някоя древна красавица. И в този случай с Хубавата Елена всички пропускат точно това, че тя е била използвана като повод в едни сложни, междусъседски и дипломатически отношения, в чиято основа е имало изключително икономически подбуди. Пропуска се някак междудругото, че почти насила е била взета от Менелай като гаранция срещу унизителен договор за земя /първоначално бил уговорен за сестра и, но тя се жени за по-богатият му брат/, и макар и принцеса, не получила никакво уважение, не само към ранга си, но и като човешко същество, дори са я малтретирали и унижавали през цялото време около подготовката за сватбата. И това полу-дете полу-жена, което в началото дори било девствено, изведнъж трябвало да порастне за дни и да прояви сила и дух, който никой не очаквал да види. След мъките и ужасите, които изживяла, първия, който бил мил и нежен с нея - госта чужденец, запленил сърцето и. Дори не е ясно дали наистина е било любов или просто е търсела начин да избяга от мъчителя си - бъдещ съпруг. Възможно е Парис просто да е проявил кавалерство и симпатия, които после са му коствали много. Не е било никак чудно, че така точно се случило, а и Омир много обстойно е разказал тази история.Тя е била открадната от Парис, но никой не казва, че Парис е нещастник, и просто младеж със” слаб ангел”...но се разказва,че тя задигнала не малко скъпоценности и злато със себе си. Не била глупава, но явно е жадувала момента за отмъщение.

Изненадах се също,че гърците коментират едно такова изключително нещо като този символ женска красота, на древна любов и влюбване,каквото е хубавата Елена с невероятна дребнавост и тесногръдие.Елена не само оцеляла в тази сложна военна обстановка, но и се върнала после в земите на баща си ,където в един период заемала престола и продължила да съумява да оцелява в междусъседските отношения от градове-държави,между които напрежението траело столетия...Онзи свят бил изцяло брутален, агресивен и мъжки, облян в кървища и изпълнен с грубостите и примитивизма на мъжкарите.

Свят, в който тя царувала невъзмутимо и достойно, и кротко водела търговия и земеделие.По нейно време имало разцвет, за което има и археологически доказателства

Къде по различно е описана Юдит, която отрязала главата на Олоферн. Факта,че трябвало да го прелъсти и да бъде толкова добра в това си умение по никой начин не отнема от ореола и на героиня. Макар, че това, което направила прилича на нещо, което би било достойно за лейди Макбет или някоя Борджия...

Друга много впечатляваща ме жена е жената на Аврам-Сара/онзи който е тачен във всички религии,баща на бащите,онзи същият от който произлизат всички нации по света/. Сара за да не изгуби мъжа си е готова да жертва брачното си ложе, но да даде на своя съпруг най-важният дар, детето,продължение на рода и в случая наследник от друга жена, избрана от нея,робинята и прислужница-Агар. Сара въсщност е извънредно модерна жена не само за отрязъка в Библията, който разказва неината история...Тя е много енергична,напредничава в действията и мисленето си личност изпълнена със страст и непокорство.Освен вярна спътница и жена в едно от лицата си...Издръжлива психически и физически в един не лек и труден живот, в чиито условия на постоянно митарстване и чергарстване всичко е изпълнено с тежки отговорности и функции да обслужва мъж-представляващ началото, съзиданието на народите и религиите, на примера за послушание пред Бога и законите му. Наред с това тя минава през изпитанията на личната си съдба.Обременена от дългогодишното си безплодие, съпроводено с разтърсващото чувство за вина, с изгарящото всяка жена неистово желание да бъде майка и да дари плод- естествено увенчание на съвместното общение и живеене със мъжа-съпруг...

Постоянният крах и стресиращата несполука съпроводена от последвалото презрение към нейната физическа немощ и недостойност, да изпълни най-важната роля и функция на жената, прелюбодеянието и неговата черна дупка с обратно-течащо време, невероятната смелост проявена чрез решението да осинови дете родено от чужда плът.

Сара умее не само да взима изненадващи решения, но и да носи тежестите на последствията им. Нейният кураж също както отчаянието и са вдъхновяващи като пример.

В еврейските общности майката е важната и определящата,понеже тя отглежда и формира нов характер и личност.Тя е тази, която никога не се “спасява” от тази си роля и позиция и на практика няма къде да избяга, както това прави в много чести случаи мъжът.Често има моменти, в които само жената е наясно, кой точно е баща на детето и, кой я е забременил, но това може да остане неразкрита тайна цял живот, а тя да реши, че е заченала непорочно. За това всички знаят коя е майката, и чий син или дъщеря си, защото майката е сигурна/освен ако не си сирак по съдба!/...”Юдише мама” е легендарна-иконична личност.Тя е всичко и може всичко - Super-woman*една много по-древна версия на Супермен.

Виждам много толеранс към женската фигура. Ето едно обикновено момиче като Естир, което прави чудеса от храброст. Но и ново доказателство, че красотата е власт... Употребена правилно и в морална кауза би била прослава на доброто и справедливостта. Защото тогава тя ги онагледява и овеществява. Подвига и геройството изведнъж добиват живо човешко лице с красиви очи на истински жив човек. От тук натам стъпката между истинската реална ситуация и легендата, е просто, колкото тънък женски косъм. Още от времето на древна Персия евреите са страдалци, скиталци и преследвани души търсещи своята земя-мечта.

На мен винаги ми е било интересно да видя необичайното изписване на жените в техните истории.Това не са послушни жени,безгласни,без образ и характер.Това са неистови, силни личности с умения с красота и решителност.Такива, които намират начини и средства да оцелеят достойно или дори да пожертват себе си в името на идеали и ценности, в името на децата и дома си, в името на народа си. В този смисъл в еврейските истории има много демократизъм и прагматична яснота по обичайните междуполови отношения.Търси се един по-висок морал, който да е за пример, но дори и тогава, когато жената не може да се похвали с такава чистота, то пак се вижда, че и от нея имаме какво ново и ценно да научим и да извадим за себе си като поука и пример.

Мария Магдалена или Мария от Магдала...

Магдала е малко рибарско селище, почти градче и основното занимание и най-характерното за това място е ловенето и приготвянето на рибата по различни начини за по-дълго време, като прясна храна и основен поминък.Всъщност името на поселището идва именно от гръцката дума за солена риба...

Мария била сама, неомъжена, имотна и „важна”като фигура и социално присъствие в малкото общество на тогавашните градски прослойки и професионално обособени общества.

Според еврейският закон и право жените са издържани и нямат пари или собственост. Те са наследнички на имотите на бащите си или са съсобственици с имотите на съпрузите и децата си. Понякога материалното благополучие може да бъде съпътствано от едно ранно вдовство. Всъщност Тя е първата, която подкрепя финансово Исус.Тя е много важна фигура в неговото учение, не само, защото е жена и го следва в пътя и посоките му, но и защото прави всичко по възможностите и силите си духом,действено и практически да го осъществи, да го подпира безрезервно и лоялно във всяка една негова стъпка и стремеж.Силите, вярата и лоялността към новото учение са една безценна база при разспростирането и популяризирането на исусовото дело. Ако това бе само чисто общество на мъже, на обикновени грубовати работници и надничари, на рибари, пастири и занаятчии от низшите маси на населението то щеше да има твърде социален привкус. Но присъствието и приемането на жените към това верско общение създава друг смисъл и друго съдържание на идеите. Покрай Мария се присъединяват и други жени-майки, вдовици, по-млади, по бедни, средна ръка или по-заможни...Защото Мария не е бедна и вероятно нейната среда на живот също има по-висок статут, което обновява и разширява по свой начин редиците на последователите. И понеже тя навсякъде го следва от самото начало, нейното постоянно кардинално значение на съпътстващ образ на Исус във всички истории описани и разказани после, е равно по значимост според мен на най-важните символи и образи на Църквата и християнството изобщо. Тя ревностно следи помни, разказва ,преразказва и препредава всички дела, думи и чудеса, на които се явява не само очевидец и жив свидетел, но и хроникьор и пазител. Много са местата в библията и в различните евангелия, които описват колко близо до Исус стои тя, колко му е близка и скъпа, какво доверие и упование има той в нея и как безрезервно се оставя на нейната несломима и безгранична обич. Не случайно тя го оплаква,съпровожда до мястото му на разпване, изживява всеки миг от неговите страдания,жали го и го погребва ритуално заедно с майка му... А после след физическата му смърт,пак тя без да прояви страх или съмнение и за миг, прави всичко за да се погрижи с нужното уважение за последните му мигове, и да прибере мъртвото тяло за да го погребе. И никак не е случайно, че после тя е тази, на която той се явява във вида на своето възкресение, за да и го възвести, и да я прикани да го разкаже на другите на останалите си ученици и следовници. Мария приема нетленността му. На практика ТЯ основава християнството, защото тя е, която разказва за смъртта и за последвалото я чудо на възкресението...И на това се базира цялото християнство .Цели сто години след смъртта на Исус Мария Магдалена е почитана наравно с другите проповядващи учението. Тя е светица, учител и Апостол - наравно с останалите. Но както винаги се случва, ролята и значението и биват изтрити и изличени от исторята на църквата вообще.

През XIVв.Папа Григорий премахва значението на нейната роля. Има различни преразкази по многобройните евангелия, където се правят опити да се подмени образа и, на чиста, състрадателна и отдадена на апостолската си роля...Тук там се подхвърлят различни версии, които правят необходимото за да компрометират нейното лице.

Свети Лука примерно пише в своето евангелие, че -” Мария била излекувана от Исус, от седем демона, от които била обладана...” Какви били тези демони и за какво е ставало въпрос точно?! версиите и вариантите около тази фраза също са размити и разводнение по смисъл и мъгливи тълкувания...Ясно е, че умишлено се наслагва петно върху името и. В други текстове се обснява, че тя е болна от нещо, което в онези времена може би е било неизлечимо. Има версия според, която тя е страдала от някаква епилепсия или форма на епилепсия, и е получавала някакви припадъци, което е станало причината да се смята, че е обладана от духове...

Има други разкази, които я представят за разкаяла се проститутка и пропаднала жена. И всъщност историите, които са достигнали до нас и са най-популярни, за жалост са точно тези, които я рисуват като продаваща тялото си, изпаднала жена,разкаяла се за греховете си след като е срещнала Месията. Според най-новите исторически открития това не е отговаряло на истината. И Мария Магдалена не е била такава каквато се опитват да представят. Целенасоченото, постепенно и последователно подценяване на значението и, фигурата и, за учението и движението,се превръщат в обичайната посока на поведение дори от нейните съвременници. Мария Магдалена представлява сериозна заплаха и конкуренция в битката за близост до „светостта”излъчена и рефлектираща след смъртта на Месията. Правото върху това да бъдеш негов последовател и автобиографист, да продължиш волята и философията му, се оспорва от мнозинството на мъжете. В ранната християнска Църква мъжете преобладават и категорично и твърдо завземат своите позиции, измествайки брутално и без угризения образа на първата жена Апостол-Мария Магдалена. Не случайно Евангелието на Мария Магдалена не влиза като текст в Новия завет и причината е, че то застрашава мъжката хегемония.

Намерените съвсем случайно в Наг Хамади, в Египет текстове дават нов прочит на много детайли останали неизвестни и в пълна тайна за много дълго време...

Не и помогнал и факта,че имала яростни сбълъсци и спорове с Петър, който по-късно бива обявен за първо-основател, първо-учител, апостол и светец,” камъка” на Църквата.

Мисля си, че тя е реагирала бурно, на всеки опит да бъде преиначено или изменено значението на думите и исусовите проповеди, нещо което със сигурност е станало дори и без да се влагат умишлени някакви цели и намерения на по-късните ученици.

Мария Магдалена остава пренебрегната и отречена, забравена и изличена за хилядолетната история на църковното наследство. Ролята и за религията, и за възникването на християнството като основен смисъл, оправдаващ нетленността като възможност на духа след физическата смърт на тялото, бива укрита и умишлено преиначена. Нейното компрометиране се превръща в ясно изразена дискриминативна политика на мъжкото начало спрямо женското такова в рамките на една религия, която диктува, владее и оформя ценности, етични морални и културни постулати на цялото човечество векове наред.

Често съм си мислила за жените, които живеят в мюсюлманският свят, които са само силует забулен от глава до пети в черно. По принцип тази част от мюсюлманството ми е била трудно смилаема. За непокварения ми мозък от тази затворена и недостъпна система на общества, позиции и вътрешни сложни йерархии е нещо странно и далечно, и трудно разбираемо. На практика, тези жени нямат лице, физика, характер и нормален живот. Те са забулени фигури, които ходят по улицата навели глава зад мъжа си. В най-големите жеги и горещини те са навлечени с няколко ката и покривала, завити отгоре до долу, мълчат, търпят и правят каквото им се заповяда. Защото мъжа е пълновластен господар.

За мен няма много голяма разлика от робовладелеца от древността и неговите робини и това, което ще видиш от жените и мъжа в мюсулманската реалност.Те раждат. Практически те са едни машини за раждане. Нямат сексуалност, защото това е напълно отречено и забранено, а темата вообще е табу и запазена територия на мъжете, на които всичко е разрешено безлимитно. Понякога се чудя дали това не някакъв странен анахронизъм някаква архаична-запазена система на живот, където мъжа има право и да убие ако правилата се нарушат. Все пак мюсюлманството е най-младата религия, а прочита на корана изкушава от безброй тълкувания и злоупотреби. А всъщност Корана е единствената книга-догма, в която нито една буква не може да бъде променена.Но въпреки всичко има злоупотреба, която довежда до религиозните крайности и нови версии в проповядването… Действително ли Аллах е един и Мохамед е неговият пророк?

Бог обича всички. Не е ли така?

Ако е така то трябва да обича и жените, защото те са част от общата енергия, която вибрира и обикаля света и неговото многообразие...може би точно думата многообразие създава пълнежа на тази наша земя.

Красотата идва от избилието на многообразие. Изобилие от различности. Огромна широка пъстрота. Не е ли точно това красивото в Царството Божие?!... Аз съм сянката и светлината. Не може без мен. Аз съм светлината и не мога да съществувам ако сянката не ме подпре. Ако съм земя, имам нужда от река да ме овлажни, защото жаждата ми е постоянен спътник на фантазията, духа и плътта.

Ако съм небе имам нужда да се изваля със сълзите си в изпръхналите устни на пустините, в меките долини и лобни хълмове на пръстта...Трябва да се прилаская между щръкналите и бели снежни върхове, и едрите, обли гърди на планините и ...А тя ще зашуми и заухае по начина, по който го прави жената заченала градини, цветя,пчели и тежки плодове.

Аз съм нетраен, Тя е постоянна, неподвижна и твърда.Аз я галя, оглеждам, руша и създавам, оплождам я... и като етер се издигам и и изчезвам. Силата ми е живото-спасяваща и неразумна. Спонтанна и непонятна за нейната природа.

Тя е стихнала и уж търпи безумната ми вятърничавост.

Тя има по-важни неща под кората и в подземните си недра. Би могла да събере сребро, злато и диаманти, да се съсири от нефт и да се събере в гневни газове...понякога може да се втечни от вътрешният си огън и да заплува в яростна лава, да разцепи тялото си на две и да изригне невижданата си изгаряща лудост!

Тя също има граници и лимити на търпеливото си примирение. Не е добре да се подценява..

Ако си океан каквото и да струпаш на главата и, ледени айсберги, плуващи контитненти от снежен студ, горещи гълфстрийм течения, вълни , тайфуни, бури и цунамита...колкото и да я обливаш, изяждаш и притискаш, ти пак имаш нужда от плътта на скалите и от прегръщането на релефите и възвишенията и.

Тя може да е Ин, ти ще бъдеш Ян...защото такива са законите на вселенската хармония, в която привидният хаос има порядък,а лудостта и нелогичните разриви имат своят краен и окончателен смисъл, своя философия на гъвкавост и промяна, чиято жестокост създава живи и мъртви зведи,планети...Явления и чудеса, които редуват светлина и сянка, топло и студено живот и смърт, разум и черни дупки, дух и плът. Мерките са невъзможни. Силите ни са безкрайни, само благодарение на нашата летална и прекрасна природа на фанатзиращи, мислещи и интелигентни организми. Ян и Ин в крайна сметка имат обвързаност в пределите на символите и метафорите, но и в клетките, телата и физичините проявления...

Ян и Ин проникват прагматично и в ирационалното на вярата ни.

Защо Аллах обича само мъжа, а жената наказва?...За какви грехове, тя е по-низша и има робски хомот. Защо мъжа е човек, а жената да не е. Нима не е тя, тази,която ражда и Бога и Пророка и сеяча, и пастира, и убиеца и крадеца.

Не разбирам, защо Аллах няма лице? Той е цветя, дъги, орнаменти, спирали, арабески и калиграфски завъртулки...Няма очи, нос, коса, тяло, но живее като нас. Има дворец, райски градини, порти, фонтани с мед и вълшебна вода, и цял, безкраен,неизброден харем от девици с невиждана красота. Явно, че не му е възможно да бъде аскет или монах. Не обича въздържанието нито на първичните си нужди, нито на сетивата. Той има всичко,което по земните аршини, е прието за охолно, прекалено, богато изобилие на удоволствия, еротика и черовугодие...

Прекаляването, греха, това ли е смисъла на праведността?

Той дава власт и силата му се проявява в ръцете и делата на неуки и необразовани пастири, и ги обсипва с онеправдано, щедро благоволение, само заради послушанието и сляпото подчинение. Нима Аллах избира най-удобните и безсъпротвилителни единици по земята за да наложи законите си. Как неук човек ще прояви предвидливост,находчивост и далновидност.Но щом е меч за своя Бог, той има правата на живия Пророк на земята и наместник на божието начало, а това безапелационно превръща неукият в мъдрец.

Нищият във Цар.

Мохамед не е посредник като Иисус Христос. Той е само говорител и меч на Бога.

За разлика от всички мюсюлмани, имащи право само на четири жени, Пророка Мохамед има изключителното право да има единайсет жени!

Любимата жена на Пророка Мохамед е Аиша. Всички жени, за които се е женил Мохамед са били преди това омъжени. Само Аиша е била девственна. Пророкът е толкова запленен от Зейнаб, която е омъжил за доведения си син Заид, че предпочита сам да я вземе за жена. Коранът (сура 33, стихове 37-40) дава опрощение на Мохамед, че се е оженил за съпругата на сина си – защото не е ничий баща, „а Пратеник на Аллаха“.

Също така, макар че се разкайва и му е трудно, той спи с коптската робиня Мария, макар да не е в състояние да се откаже от нея. От друга страна прелюбодейството се смята за смъртен грях и се наказва със камшик. В Корана даже е написано колко удара.

Жена няма право да се жени три месеца, след като е овдовяла за да се види дали не е бременна. Разводът става когато мъжът каже три пъти"Развод". Но ако жена му се окаже че е бременна, той трябва да се върне при нея или да и осигури издръжка.

Жените в мюсюлманският свят, нямат човешко достойнство и права. Нямат реално съществувание, освен през тялото на бащата, мъжа или сина. Жените не могат дори да бъдат майки на децата си по нормалният начин, без тревогата и безпокойството за бъдещето на детето, защото родените от женски пол, могат да бъдат убити. Всяка година близо 3 млн. мюсюлмански момичета са подлагани на осакатяване на гениталиите. Тази практика не е поставена извън закона дори и в много части на Америка.

Педофилията не само е била практикувана от Мохамед, но е и разрешена от Корана. Тези, които си мислят, че модерният ислям е загърбил тези практики, трябва само да видят снимките и видеоматериалите и да чуят думите на Аятолах Хомейни (Иран) – най-известният ислямски духовник на 20-ти век: „На мъжа е позволено да получи сексуално удоволствие от дете, даже и то да е още бебе.Содомията с дете е разрешена. Ако обаче мъжът причини трайни увреждания на детето, той трябва да му осигури бъдещето и издръжката. Това дете-момиче не се включва в броя на 4-те съпруги на мъжа и той не може да се ожени за нейна сестра. За момичето е по-добре да се омъжи рано, така че менструацията му да започне в дома на мъжа й, отколкото в дома на баща й. Всеки баща, който ожени дъщеря си толкова рано ще има постоянно място в рая.”

Нека пак споменем за Аиша– любимата жена на Мохамед.Аиша е била дъщеря на Абу Бакр, най-близкия приятел и последовател на Мохамед. Когато Аиша станала на 6 години, той поискал ръката й от Абу Бакр. Пророкът бързо разсеял съмненията на Абу Бакр, като казал, че всичко това е правилно в очите на Аллах.

След като се оженили, Мохамед дал благоволението си Аиша да вземе със себе си играчките си и куклите си в новата шатра. Бракът бил консумиран, когато Аиша била на 9 години, а пророкът на 53 г. Мохамед е изчакал3 години, не защото имал скрупули, че жена му е още дете, а защото Аиша прихванала някаква болест, от която й окапала косата.

На нашата планета има над 51 млн. деца-булки, като почти всички са в мюсюлмански държави. В Египет 21% от тези деца редовно са подлагани на тормоз и малтретиране от своите съпрузи, в Йордания този процент е 26 на сто.

"Ислямът е най-добрата религия с най-лошите последователи!"

Чувала съм го от вярващи.

За мюсюлманина Коранът не е просто вдъхновено писание, а послание на арабски, получено направо от Бога. Всъщност на арабски"Коран" означава "четиво" (16:100;17:95), а ислямът е религия на Книгата. „Никой от вас не е истински вярващ – бил казал Мохамед, –докато не ме обикне повече от себе си, от баща си, от сина си, изобщо от всички хора.“

Ислямът оправдава убийството като отмъщение, без да го поставя на първо място. Според Корана ако някой те удари имаш няколко възможности:- да отвърнеш като това е оправдано и не е морално осъдимо, да си замълчиш и да отминеш прието за по-добро и по-морално и да простиш в сърцето си , което е и най-моралното

Мюсюлманите имат пет основни "стълба на вярата".

Първият е изповядването на стриктно единобожие и признаване на пророческата роля на Мохамед като висш пратеник. Той идва на Земята след Христос, за да възвести същите истини, които в хода на историческото време са били "изопачени". Вторият стълб е молитвата, която бива лична и колективна, осъществявана в джамията. Третият стълб на вярата е поста, а четвъртият - задължителната милостиня (закят), т.е. една четиридесета част се отделя на бедните. Петият стълб е хадж - поклонничеството в светите места -Мека и Медина.

Джихадът е едно от най-спекулативните понятия в исляма. Самата дума джихад в автентичния й смисъл означава усилие във вярата. Ето защо, в значението си на "свещенна война" понякога то се тълкува като оправдание за прилагането на насилие. Джихад означава да се бориш с всички средства за да отстояваш това, което смяташ за правилно. Когато се бориш за вярата си, защититаваш съседа ти, ако е нападнат от крадец, от насилник или враг и т.н. Ако загинеш по време на джихат, автоматично отиваш в рая. За джихат е достатъчно само един човек.

Не е необходим лидер, главнокомандващ или каквато и да е организация.

Виждали сме кадри с 10 годишни деца да хвърлят камъни срещу професонални войници с М16, нали?

Тъй като в Корана (5:41) изрично е подчертано преследването на немюсюлманите, трудно бихме могли да видим в него "послание за всеобща любов".

Такова послание - да обичаш ближния като себе си - има единствено в православната християнска вяра. Ако някой неволно убие човек, роднините на жертвата могат да го убият съвсем предумишлено.

Ако се случи така, че айатолаха каже: - избийте тези и тези християни, това ще бъде направено, неазависимо дали те са им приятели или не.Нападение срещу семейство, чест, религия или свещено място има само един начин да се възмезди - кръв. Дори и атаката да не е била с фатални последици. Арабите смятат, че ако е пострадал някой техен близък, целта за отмъщение няма заначение - важното е да е в правилната посока.В Либия например е законно ако някой неволно убие човек, роднините на жертвата да го убият съвсем предумишлено. В определен срок (около 7-8 дена)

Мюсулманите са хора,които твърдо и безусловно вярват, че те са единствените, които ще отидат в рая.

Грехопадението присъствува в исляма със свое тълкувание, поради което Адам и Ева, както и тяхното поколение са освободени от бремето на първородния грях. Това е обяснението, защо в исляма няма изкупител, какъвто е Иисус Христос. Почитта към светиите при исляма не съществува. Богът на исляма е върховен господар, на който всеки трябва да се подчинява. На арабски"ислям" означава подчинение и тези, които отхвърлят исляма се наричат"непокорни" (5:41).

Как живее човек, който е постоянно подчинен...Къде отива свободата му?

Къде е свободата му да създава...Как строи Култура ако няма свобода...Каква е тази Култура, която има човека за толкова нищожен и всички немюсулмани са недостойни за щастието и за рая. В която няма образи, лица. Но има свян, прикритост,забулване, комплекси и невъзможности да изявиш себе си. Табута и забрани, в които жената не присътва. Няма харомнията между мъжкото и женското начало нито контраста и противопоставянето на тези антагонистични сили произвеждащи енергии за любов, страст, вдъхновение и откривателство.

Ако Бог обича всички, защо любовта му да не стига за едни, а за други да има в повече. Защо едни да бъдат създадени за роби, а други за господари! Защо Бог да няма различни лица, а аз да имам свободата да избера онова, което почувствам най-истински и съкровенно до себе си...

При толкова много военни конфликти. При толкова големи и малки сблъсъци, локални, местни и верски войни...Ян и Ин не са във равновесия.Твърде много Ян твърде малко Ин. Ин във усета за мекота, миротворното благовидното, красивото и успокояващо, женско начало явно е в недостиг.

Мъжете и техните постоянни доказателства за власт и доминация...

Мен ако питате, а и всички останали жени, които са препатили и понатрупали малко житейски опит със сигурност ще заявят, че за жалост всички мъже са един дол дренки!

Няма идеални, но това го разбираш след като си достатъчно поживял на този наш свят. Значи мъжа е винаги така устроен, да получава жената. Да събира бройки и да си налага навиците и интересите.

Сигурно тук е удобното местенце да се сетя за феминиските крайности на Валъри Соланас.

Тук,точно, под насилието и сексуалната изкривеност, под затворената и обвита с черен хиджаб, женственост или мъжественост. Под секретите на мюсюлманската праволиненйност или еротизъм, е ъгълчето на дръзката до лудост, Соланас!

Жената, която пише манифеста” Измет” и остава паметно запечатна със скандалния, трагикомичен опит да застреля Анди Уорхол. Комичен поради несръчния и смахнат начин на изпълнение. И трагичен заради факта, че все пак този опит повлиява до голяма степен за смъртта на Уорхол. Имам смътното усещане, че този егоцентричен, хомосексуален гений на поп-арт разкрития за настоящето и бъдещето, този изследовател на нови техники на изразяване в изкуството, всъщност е страхливо-невротичен и неуверен, себелюбивец.

Мястото, къде твори своите отломки на самотата и изолацията,мястото на фактите за вещовата пристрастеност на обществото и консумативната, реалност, на социалният герой-хищник, в джунглата на пазара и на рекламата, е и мястото му за укриване.

Анди е най-добре усамотен сред фетишите на своята естетика, които в голямата си част, са живи, хора, символни изразители, на усета му за красиво. Той събира лица - красиви, необичайни, харизматични или впечатляващи с нещо, мъжки и женски любови. Очи, носове, торсове, мъже, момчета,момичета, хомосексуални, анти-социални , психопатични или фаталистични, крайни и депресивни типажи.Между ежедневното и монотонното, до екстремалното, агресивно и диво мъжкарство...от изисканата, неглиже-икона на фабриката му, Еди Седжуик, до документално-неравната му, черно-бяла, филмова, изказност на срамежлив, воайор - разказвач.

Докато Анди разказва филмите си картини, той е умишлено несръчен и автентичен.В тези малки видео-пърформанси, той залага нови диагонали за наблюдателя. Изкуството не е само в картината, но и в открадването на живота от странните налудничави купони - сбирки, в ателиетата на Фабриката му.Може да получите своят миг случайност,облечен, драматизиран и организиран по уорхоловският начин на филмиране,така че да отразите поне малка част от неговата популярност и скандална надаренос.Той е използвач и употребител на всичко,което може да се забележи и разкаже странно, неочаквано и дори абсурдно.

Точно така Валери Соланас попада в полезрението и обстановката на Фабриката.Тя също има своят план и своите прагматични намерения да се възползва от предоставеният и момент. В изкуството тези ситуации имат почти класическа повторяемост. Един артист, рано или късно бива кръво-преливан от флуидите и излъчването на някоя личност или друг артист, а процесите на това освежаващо рестартиране на мисъл и идеи, често са начало нов стил или нова реалност.Едни са чисто и просто-гостоприемници, други са само мъхове и лишеи, някои са горящи символи и икони, а други са единствено и само,оцеляващи вампири на арт-средата. Валери е странна птица и агресивна чудачка. Непригодна и самотница.

Анди Уорхол също е самотен ексцентрик. Параноичен и предпазлив. До тук имат съвпадение на честотите на излъчване. Тя е проституираща,бисексуална гей-персона. Той е хомосексуален и експериментиращ дори и в сферата на интимното, и е преднамерено срамежлив.Тя е груба и дръзка. Той иска да я използва като важен елемент във филмовите си разкази.Тя иска да се възползва от неговата известност, връзки и финансова подкрепа за да издаде манифеста си. На един етап двамата са точно като два организма, които трябва да получат части от своите повърхности и епидермиси, веднага, да започнат да се хранят и поглъщат за да се отворят клоните и листата им по-високо и по-нагоре...

Но Валери има съзнание за своята уникална неповторимост.Тя смята себе си за прозиращ и провиждащ в бъдещето „нов човек”.

При нея това е израза за освободената и разкрепостена от догми и страхове жена.

По свой особен, налудничав начин, Валери Соланас е нащо като Пророк.

Също такъв като Мохамед. Тя е намерила своята планина за изкачване, получила е своите прозрения и бърза да ги разкаже.

В доста отношения манифеста и има осмиващ характер, но по своята сериозност и задълбочена, убедителна логика, въпреки налаганото мнение за крайност, то буди интерес и респект. Начина, по който разглежда половете и ги осъзнава филосфски, може и да са крайни и скандално новаторски, и ако през шейстте години, и началото на седемдесетте, това е било налудничаво, откачено бръщолевене или психопатско феминистичен-нацизъм, в днескашните реалности звучи доста смислено, умерено и даже актуално .

Според популярното мнение „Манифеста” е огледално преобръщане на тезите и разработките на Фройд.Темата за ревността към мъжкия фалос е превърната в тема за ревността към вагината...В този си аспект макар и шеговито, реципрочното оглеждане на комплексите, има своята разумна фактология. Идеята, че обществото ще стигне до премахване на необходимостта от професии и работни задължения произтичащи от тях, че от там и нуждата от пари, заплата би следвало да отпадне. А при тези обстоятелства няма да има нужда от правителства и изобщо от парични системи. Така формите на гнет касаещи жените и тяхното робско поставяне като позиции и в исторически план биха били разрушени.Тя твърди, че иновативното израстване на технологиите ще доведе до естественото отпадане на нуждата от мъжествената сила... в новите времена и философията им, според нея,биха подобрили жените като същества, които в нейните очи са и генетически и физически по-добри.

Любопитно е, че тя нарича мъжете неосъществени и нереализирани жени, дефектни и неслучени същества. Заради х и у-генетичните хромозоми определещи пола на човека. При мъжа има у-хромозома, която е всъщност аномалия недостиг на х х-хромозомата, на което се дължи различното оформяне и определяне на индивида в бъдещето му развитие.Този непълен набор от хромозоми, превръщащ мъжа в билогичен инцидент, поради, което Валъри определя мъжете като егоцентрици, неспособни на съпричастност, нежност,обич, любов и приятелство.

Хванати в капан и в зоната на здрача, по средата между човекоподобната маймуната и човека, но далеч по-зле от маймуните заради огромният спектър негативни чувства-омраза, ревност, презрение, отвращение,вина, срам, съмнение...

Като напълно ясно съзнава, какво не е, и какво е.

Концентриран изцяло във физическото, в механичните умения, прекален в егоцентричното той – мъжът, е лишен от съпричастност, невъзможно му е да се идентифицира и изпълни с проникваща, дифузна сексуалност. Мъжкарят е психически пасивен. Мразейки тази си пасивност, той я проектира въру жената, като за да я превърне в активна, с което има за цел да се докаже, и изяви в по-качествен човек, изпълнява това със средствата на публичната проява на полова потентност и демонстрираща-възхвала на размера на атрибута си.

Непълен като жена, мъжът търси постоянно средства за доказване и компенсации на липсите си...Опитвайки да стигне до зъвършеност като жена, постоянно търси побратимяване, и си налага предпазни средства, чрез дистанцирано не-обвързване с жена.

Това се постига като присвоява пренася върху себе си женските качества:-емоционална сила, независимост, енергичност, динамика,решителност, хладнокръвие, обективност, самоувереност, смелост, почтенност,жизненост, интензивност, дълбочина на характера, и съответно проектира върху жената, всички слабости на мъжкият характер -суета, лекомислие, тривиалност, слабост...

И тази голяма подмяна на образите се извършва твърде дълго посредством нещо, в което той има превъзходство над жените - връзки с обществеността.

Мъжките утвърждавания на приетото за жените, че чрез своето майчинство и сексуалност, те отразяват точно това, което мъжът проектира върху тях, и че ще се удовлетворят по този начин и като жени...Валъри сериозно смята, че има нечовекоподобни , мъжкипричини за желанието да се запази системата на парите. Несамостоятелността, която презират у себе си, дълбоката самота, тревожност, празнината от себе си, ги кара постоянно да търсят жената и женскато общуване. Властта и контрола са важни за мъжа. Всичко се контролира през парите. Мъжът не може да даде любов или привързаност и за това той дава пари. Това го кара да се чувства майчински. Майката дава мляко и хляб, мъжа дава пари. Така той манипулира и контролира всичко и всички. Той е основен източник на доходи. Парите му дават вечна, безкрайна цел за наслаждение.

Една основа и голяма възможност за мъжа отново да контролира и манипулира е бащинството...Тук ролите също са конкретизирани. Майката иска най-доброто за детето си... Бащата иска само това, което е най-добре за него самият – тишина, спокойствие, угаждане на заблудите и достойнството...Ефекта на бащинството при мъжете е по-специално да ги напарви мъже. Мъжът има нужда от изкупителни жертви, върху които той може да проектира своите слабости и недостатъци, и при които той може да излее разочарованието си, че не е жена.

Борба с индивидуалността, жизнеността (уют и майчинство) и Функционализъм:

Мъжкият е просто един куп условни рефлекси, които не са в състояние за психически свободен отговор, той е вързан, той рано има климакс,като се определя изцяло от миналите си преживявания. Ранните му преживявания са с майката, и той е през целия си живот, обвързан и с нея. Той никога не става напълно наясно как да се обособи като индивидуална, част която не е обвързана с майка си...Факта, че той не е тя...че той е той и, че тя е тя.

Валъри сериозно вярва, че причините за многото проблеми на съвремнният свят нехуманността, многото войни, смърт, агресия, насилие и убийства, жестоките кръвопролития и ужаси, негативните и болестни последствия в психиката на поколенията и тяхното осакатяване, са причинени от мъжете и тяхната силова хегемония и неполноценност като същества.

В България манталитета и географията не позволяват на мъжа да надскочи егото, липсата на достатъчно култура в малките и дребни неща на бита/после в семейния живот това се оказва колосално препятствие и може да обърне генерално колата/ Българския мъж е тип мачо, султана с благоверната, който си търси хем майка-като реплика на неговата собствена, хем майка за децата си, хем кючекчийка...по принцип е объркан от двойно наследения стандарт по балканските региони-жената да върши всичко в къщата и да опъва за всичко, да си трае и да не надава много глас, да си знае мястото и да си гледа децата...И не на последно място силно ориенталското влияние тука, се умесва със псевдо-пост-комунистическите реплики от изминалото вече четвърт-вековно влияние на объркания социалистически идеал за жена-герой на труда. Жена, която кара трактор, която е кранист, която плюе и псува наравно с мъжете и пие водка на екс без да има нуждата после някой да я носи на рамо,защото тя е практически супер-жена и по-скоро тя ще носи мъж на гърба си. И защо е всичкото това объркаване...?Може би, поради елемантарния факт,че се отричаше дълго време църквата и традиционните християнски ценности като нещо от царската династия и монархическата система. Жената-“Зоза” с малкото и пухкаво пуделче, която пуши цигаре с премрежен поглед и оглежда мъжете около себе си като потенциална плячка е буржоазна отрепка и отломка от изминало време, което е зачеркнато и се оплюва с фанатичен ужас и абсолютно неприемвлива и непрепоръчителна като пример за социал-демократичните другарки. Те не си правят маникюр, не обуват секси бельо,не си изрусяват косите и не правят френска любов/модерна е само манастирската поза ако може с дрехите/.

Също тъй като,че по-приемвливо е да награбиш любимата в сеното в обора отколкото в едно голямо буржоазно легло.Точно по това време“слабия”пол ползва евтина козметика и популярна конфекция, а фризурите им са почти напълно идентични.Това е някаква гаранция за добро бъдеще и атестат,че няма да създават проблеми за напред.

По oтнoшение на интелектуалното присъствие на жените, на пръсти се броят жените интелектуалки в истинския смисъл на думата.Ако има такива то са онези, които са се снижили до социалистическият морал и реалност.Виж една Дора Габе, Леда Милева, Елисавета Багряна...няма да изброявам, защото всички, които ще цитирам са родени и възпитани по царско време и са дами в истинския смисъл на думата. Елитни, високо-образовани и класни като произход и битие.Те не са селски жени.Но са направили съответният компромис и оцелявайки са създавали новата култура от времето на социализма.

Жената, която е продукт обаче на това време родена, порасла и получила социалистическият реализъм на комунистическото общество, е точно тая, чието единствено и положително качество е, че е научена на дисциплина,смирение и лишения.Тя може да мисли, но не си го позволява. Или се въздържа от декларации и съждения. Нейните деца са следващото поколение жени, които дават пълната изява на концентрация на всички крайности-това са жени желаещи да получават най-хубавото, най-доброто, най-луксозното, вносно и скъпо.Те искат и имат стремежи.Искат да градят професия, а семейството и семейните ценности не са на всяка цена и най-важното...Появява се нов култ към удоволствия, задоволеност, пресищане с материални ценности,собственическо и его-центрично приемане на света и неговите стойности.

Като цяло България е ориенталска и балканска.Тук рядко ще видиш мъж да стане, да ти отстъпи място в градски транспорт или обществено заведение, в ресторант или на опашка...Много рядко ще видиш учтивост и етикет, дори ще се опита да се измъкне от сметката и плащането и. Ако може да получи нещо даром и на аванта-винаги. Българина рядко чисти или готви в къщи, още по-рядко облича и храни децата си, няма да видиш такъв да прави закуска сутрин или да простира прането. Като цяло това все още се смята за част от раздела-“женски обязаности”.Българина ще те изпревари, настъпи и смачка и ще каже в най-добрия случай-ОПА! Той ще седне на единственото свободно място, където не пече слънце въпреки, че ти вече си си сложила раницата там и се каниш да седнеш за да избършеш сополите на малкото си едва проходило дете. Българският мъж е невъзпитан кавалер и невъзпитан шофьор по улиците и пътищата.Той свири с клаксона на жълто, припира ви, притиска, нервничи и псува за цвят. Кажи и ЖЕНА и повече не я обиждай! - така разсъждава мъжът.Той слабо се интересува от непознатата жена като жена и отношението му е безполово в такива ситуации...Но пък е силно възбудим и реактивен, ако види много сексапилна добре-сложена жена,дълго-крака, облечена предизвикателно, направена като фризура и грим...в този момент жената е сексуален обект. Само тогава може да я забележи и дори да прояви учтивост, което е ярка и нагледна илюстрация на една примитивна натура.От друга страна той винаги може да те сваля, да ти смига, но няма да се сети да предложи да ти носи тежкия куфар или чантата с покупки.Често пъти ако е ваш познат виждайки как мъкнете нещо като Иля Мурумец, ще ти отвори вратата и ще се извини,че имал спукана херния преди години...Правила съм си експеримент като се връщах в един период от разходки с малкото си дете, кой ще се втурне да помогне за качване на тежката бебешка количка по стълбите на блока. И повярвайте ми, много рядко е било да бъде мъж притеклия се да помага - в повечето случаи са жени или момичета проявяващи не само солидарност, но и съчувствие. Същото съм забелязала докато пътувах с голям корем, бременна по трамваи и тролеи как обикновено се опитват да ти направят място възрастни жени, жени или възрастни мъже, но много по-рядко. Сякаш не става въпрос за кавалерство а за елементарна култура и човечност.

Българина може да е много влюбен, но никога няма да се лиши от старото тефтерче с телефони и удоволствието да позяпа, след някоя ефирна розова нимфа, която се носи покрай вас на улицата, докато в същото време те прегръща...Когато сте на ресторант ако той плати сметката и тя е доволно голяма това почти винаги означава,че очаква от теб секс в края на вечерта!

Като цяло той се вълнува силно от твоето въздействие, но се въздържа от прекалено изразяване на емоции или показване на чувства придружено с неразумно разхищение на средства и финикйски знаци.

Чакайте да спомена нещо много интересно, което научих не отдавна.Аз съм майка на момченце и като такава установих,че момченцата се развиват много по-бавно от момичетата.Те прохождат и проговарят по-късно.Боледуват повече и са по-чувствителни и емоционални.Точно на това се дължи тяхната избухливост и болезнена привързаност към майките.Те се нуждаят от два пъти повече внимание и подкрепа от колкото момичетата.Освен това са много по-уязвими изложени на агресия и много по-сломяеми от малките жени. Мъжете имат напълно различен цикъл на химия и обмяна на веществата и това се диктува от хормоните и хормоналните процеси в тялото им. Може да се каже с чисто сърце, че те са роби на своя тестостерон. И това е до живот. Освен това те имат различен начин на мислене и реагиране, който не подлежи на промяна, защото се обуславя от важен и съществен факт! И това е, че в мозъка им, между двете полукълба липсва цяла съединяваща мозъчна връзка, която отговаря за много важни функции.Тя диктува способностите да създаваш контакти и да реализираш социализация, общение и интелектуална активност, обаче на поне две или няколко едновременни дейности. Ако жената може да върши няколко работи едновременно, то мъжа не може. Ако жената е активна еднакво в две и ли три дейности, то мъжа не може.Точно на това се дължи и силно развитото периферно зрение при жените и умението им да говорят, и преразказват по-добре.Това са умения за многопистови,едновременни действия, и това се е развило като еволюционно преимущество,защото от полът ни се очаква, да отглежда децата и да ги възпитава.

Например в детскат градина на сина ми никога не видях момиче баща му да го облича или да му помага.Както и момиченце, което да не може само да се облече и съблече. Но за това пък е честа и постоянна гледка- майка да съблича и облича момченцето си.

Те просто са и по-мързеливи. Много по-трудно се концентрират, и в ранните си години нямат особено развито чувство за колективен дух или колективни дейности.

За това и препоръчват заниманията със спорт, защото той ги изморява, регулира химията и хормоните им, прочиства им мозъка и мислите, и ги учи на строг ред и дисциплина, на йерархичност и колективност.

И тъй отново стигнах до интелектуалните позиции на жената правеща интелектуален труд или онази създаваща изкуство.На времето, моя учител по рисуване ми казваше,че художническата професия е запазена, мъжка територия.Защо ли? „Виж, казва – няма, ни една жена, велик склуптор или художник!”...

Аз все отговарях, че не е верно и цитирах - Берта Моризо, Камий Клодел, Мери Касат, Фрида Кало...има и български имена/Елисавета Вазова Консулова,Султана Суружон/, но да не задълбаваме...Той се смееше и казваше, че имало само една - Вера Мухина/ жената направила склуптората-Сърп и Чук/, с която почват лентите на киностудията-“Мосфильм”. Една единствена и тя била с брада!

За жалост много по-късно установих, че е прав. Аз не правя излишно мили очи, и не обичам да се мазня и кокетнича. Това идва точно от професията ми, защото тя е главно “свят на мъже” И там битката е безмилостно-жестока, включително на подсъзнателно ниво. Те винаги са най-велики, те винаги знаят и могат повече, и може никога директно да не го заявят, но за тях, колежката от курса е просто сексуален обект. В общи линии жените се делят на хубави и грозни! Но пък винаги могат да бъдат майки и баби. Трябва много сила, да ги поставиш на място, и да бъдеш наравно с тях в тяхната игра...Макар, че,ако питате мен, тоя свят оцелява само и единствено благодарение на крехката жена и нейния потенциал за съзидание и не-агресия.

Вероятно трябва да бъдем подготвени и за този род капани, постоянния контакт с "бъкащи от тестостерон артисти”. Разбира се, един сексуален живот,който сега започва, напъпва и разцъфтява, скоро донася осъзнаване във силата и красотата на секса...и тогава става ясно, какъв учител е природата! Секса също е средство за напредък, и оцеляване, за получаване на статут в общността... както и средство за изкуство, и вдъхновение между половете.

Тук също трябва да се отстоява територия. И трябва много повече характер.

Когато си толкова красива жена, толкова страстно привличаща... съвсем млада, и в този етап на невинността, когато всичко изглежда възможно и постижимо, а светът е просто в краката ти - готов да го прекрачиш...Но!Има едно -„но”...

Докато се случи това, минават много години, повече,отколкото смяташ ,че ще ти бъдат нужни първоначално. Към красотата се привличат непрестанно жени и мъже, желаещи просто, присъствието и рефлекса от нея...Повечето хора, имат подсъзнателен подтик към красивото.

Много от тях, никога няма да бъдат добронамерени, което налага и да се научиш да се пазиш от невидимата им агресия. От друга страна,има една негласна настройка към красивите жени и мъже, че те, непременно са тъпи. Което изобщо не е вярно! Това е митология създадена от грозници и комплексари. Както и да е, но това също създава проблем в “света на мъжете”...

В случая, е чиста загуба на време, да се доказваш или опровергаваш...

Защото, който трябва да те намери и открие, той ще го направи рано или късно.

Наистина с любовта шега не бива!А това е най-страшния коз на природата.

Можеш всичко да загубиш от любов. От любов дори се умира...Една любов може да те остави опустошена като пустинята Сахара, без всякакъв живот и жизнен сок.

За това е важно, да се контролираш в личния и интимния си живот.Тъй като това има пряко влияние над работата и изкуството на жената.

Жените са десет пъти по-емоционални и чувствителни от мъжете. Вижда се колко много неща са необходими, за да бъде изградена една каменна твърдина, в която да се стъпи все някак, с два крака, здраво, и никой да не може да те отмести. Красотата е нещо, което лесно се губи.Тя повяхва и изчезва,нетрайна е, и е обвързана с времето. Не могат да се загубят други неща - силата на характера, преследването на целите, силата на желанията, жаждата за още от всичко, професионалните умения, постоянното усъвършенстване и движение...

Винаги го има ловджията, самеца и съревноваващият се преследвач.

Мъжа е това, дълбоко на подсъзнателно ниво. Дори най-префинения интелектуалец и той има това у себе си. Мъжа ревнува, и това е още по-изразено когато връзката е вече консумирана емоционално и физически, улегнала е, и е довела до навици и трансформация на характерите на двама партньори. Разбира се, не е лесно да наречеш нещата с едно просто прилагателно, защото те, почти винаги са объркани и омешани с много нюанси, и допълнителни, емоционални детайли и подробности...Би било просташки-опростенческо. Отношенията са сложно нещо.И почти винаги ужасно динамично нещо...

Не знам как точно ще се разбере това, което пиша. И почвам да се чудя, защо ли го пиша?!Предполагам по разбираеми и обичайни егоистични причини.

Не бих искала, да стигам до там, да давам личен пример. А бих могла, и така най-лесно бих обяснила някои неща...Но ми се ще да ви пожаля, и да ви оставя тая свобода да бъдете наивни, глупави и излъгани...Да бъдете влюбени и загубени от себе си и другите...

Защото нищо и никакви думи, не могат да ти помогнат да осъзнаеш смисълът на нещата...Стойността на миговете и горчивия опит, който се трупа постопенно, ден след ден, и на практика е безценен, защото е само твой.