По едно време, имаше един Иан от Шотландия беше дошъл заедно с Едуард, друго момче от Англия на нещо като
специализация в изящния факултет. Седяха цели пет години, че после даже си продължиха престоя още. Иан се влюби в една Албена, която срещна на един осмо-декемврийски купон в
общежитията. Но преди тая работа, горкото,
шотландско смело сърце, се срещна с пагубният, български темперамент и неговите
верни жрици, нашенските, български студентки. Едни истински амазонки в земята
на неочакваните възможности и флиртове,
и безкрайното, радостно оживление от срещата с изгубен, насред превода
Чужденец. Горкото момче представляваше нещо като постоянно прицелвана мишена за
отстрел. Мине се не мине и край него се завърташе, някоя, друга, поредна Минка,
Елена, Петрана или Гергана. Къде другаде, щяха така на готово, да срещнат, ей
тъй-на, на тепсия, дето се вика, цял-целеничък шотландец, пък бил той и без
поличка.
След
този изпитателен и дегустационен процес на български вина, салати, госби и
много сливовица, Иан най-сетне катастрофира в една упорито, преследваща го,
мома-боянчанка, ще рече от квартал Бояна. Ожениха се, и
той почна работа в езиковите училища"Европа". Видяхме се веднъж на Шипка 6, и откарахме два часа в приказки и разговори.Той
каза, че това било едно от най-приятните неща в България - губенето на време, в сладки приказки и чаровно-интимна
близост с приятелите му българи, които му сгрявали душата. А
междувременно се беше научил да
говори адски сладък,
развален български!Оплака се,че нравите у нас са много странни, защото той
на практика изържал цялото семейство на Албена, включително и по-малкия и
брат, който не бил болен или сакат!:))...При това парите, които изкарвал, били на английските
стандарти за България,
и макар да не представлявали, кой знае, колко
много, би трябвало да са охолни, стига да не трябва да издържа цяла сюрия народ!
Много се смях после, ама явно на него, хич, не му беше весело. Щото като чужденец, завалията, и като заврян зет, беше принуден да прави, най-различни работи свързани с
компромиси...Но в общи линии се справяше добре.
В началото се хилихме, че в
страната му, роднините
мислели,че се е чалнал. Имали представа за България, като най-близкото място, до рожденната област на граф
Дракула и едва ли не, тука сме полу-диви племена на канибали, човекоядци, с автомати "Калашников" и неясен,
пост-комунистически примитивен бит. Което, честно ако се замислиш, не е далече от истината!
На него му
харесваше много, даже
сподели, че усещал, че
има особено отношение към чужденците тука. Всички искат да са им приятели,
и са готови да помагат и услужват...Да не говорим, че според
него в Англия и Шотландия, нямало дълго да си намери работа, и щял да живее с това образование като клошар. А тука
направо се чувствал като принц!
Колко
различни истории, позиции и различни варианти...нищо не се знае предварително...Питам го за Едуард:- Къде е?...
- Ооо, майката на Еди,
е "майката на модерното изкуство" в Англия!
- Тя е като кралицата-майка. Всичко започва от нея! Той
няма нужда да чувства напрежение!
"Цялата торта е негова!"
- Колко жалко!- казвам аз...Каквото и да прави, никой няма да
усети, нито да разбере...Много жалко наистина!
Иън кима напълно съгласен.Усмихва се дяволито и ме
изненадва:
- Да, точно за това,
той избягал в Африка!...След България, вече нищо не плаши Еди.
Двамата избухваме в смях. Еди имаше толкова много
притеснения и страхове, но България го превърна в напълно различно момче. Дори
режима на тока, хлебарките в стаите, гадните пицарии, засядането в асансьора
без крушка, с огромния нигериец, от последния етаж, не можеше да го притесни и
уплаши...та една Африка ли щеше да му се опре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар