Прегаряне

Разхождахме се дълго.

 

Отидохме до една крепост край 23-ти бецирк.

Видях топчето, с което защитниците на Виена гърмяли срещу турските нашественици обсадили стените...Отгоре се виждаше града като на длан. Казах на Ричи през смях,че тогава сигурно са си забравили продоволствията и колите с храна, в които били чувалчетата със запасите от кафени зърна. Той се съгласява с едно леко уточнение, че това станало малко по-рано. Влизаме в един ресторант наблизо. Ресторанта е чески и предлага само ческа кухня, но имат и някои унгарски, и австрийски специалитети.

След това пихме кафе. Придружено с Грапа. Рецептата беше изцяло и само на Ричи.
Той така си пиеше следобедното кафе.

Кой знае защо, ми заразправя, как получил инфаркт, докато бил в Москва.

Както споменах, не е имало точка по света, където да не е бил, и да не  е построил нещо...       В Ирак, точно докато Саддам Хюсеин е на власт, имало доста работи, които да оправя и завършва!... Всички мъже ходели с мустаци като Садам и повечето предпочитали да се обличат във военни куртки. Много му допадала арабската кухня, и когато отивал да обядва на мястото, което харесвал, отрупвали маста му с малки, многобройни, купички с различни салати и предястия. Садам бил про-руска фигура според Ричи. Той и неговото управление, дошли на власт заради руската поддръжка. Смяташе, че Ирак прави някакъв военен социализъм....И, че американците си търсят повод за да ги нападнат. Докато работел в Москва, имал много хубав офис в някаква сграда в сталински стил. Разказваше, че кабинета му бил заедно с руските му колеги. Много весели и дружелюбни хора според него. И големи пиячи!

Водката се сипвала в големи водни чаши и се изпивала "на екс" като вода....

Никога не бил така прегръщан и целуван. Голямо прегръщане падало и голяма пиене...Тогава получил инфаркта. За да може да го оперират, обаче, се наложило да го пренасят първо с хеликоптер, после със самолет. Един от руските му приятели по чашка, който бил с генералски чин, уредил да го превозят. Станало чисто и акуратно, и най-важното, точно на време, понеже ако се случело каквото и да е забавяне, нямало да оживее.

После в столицата, в частна болница, му направили две поредни операции и му сложили бай-пас. Много бил зле. Като египетска мумия, лежал увит, бинтован през гръдния кош, обрамчен в тръбички, с абокати, венозни източници и вързан за монитори и машинки. Лежал и едва-едва дишал. Но прескочил трапа.

Тогава незнайно защо, на свиждане се появила първата му съпругата, онази която е майка на Били и Сузи. От години нямали контакт. Той почти не и звънял, нито пък се интересувал от нея. Нямал представа, дали има нов живот,  друг мъж или любовник. Предпочитал да страни. И смятал, че поради силните изживявания след раздялата им, е по-здравословно и за нея, и за него да не си общуват много често...Сега тя се появила... Така, без да каже дума, седнала на столчето до леглото му.

Стояла и го гледала втренчено с лоши очи.

„Аз оставих на тази жена всичко"!-въздиша жалостиво Ричи...

-  Апартамента, къщата в провинцията! Избата, колекцията ми от книги!
Антикварните предмети, мебелите, автомобилите, пари, картини, офиса...Всичко.
Излязох от там, с един костюм и шлифер, и едно куфарче. Нищо не поисках и не взех.
А тя идва и ми казва:
- Радвам се,че си полу-мъртъв! Ти просто не заслужаваш да си жив!...Ти си мръсник! Като умреш, ще направя парти в твоя чест! Ще почерпя!
-  Умри! Пукни!!!...Пада ти се! Изобщо, не ми е жал за теб, да знаеш!
Не можех да проумея...поклатих глава.
- Но защо?!Какво си и сторил!

Рихард пушеше бавно и уморено и занесено гледаше през прозорците.

- Нищо...- свива той рамене апатично
-  Бях женен за нея...Трийсет години! Лед и пустота...Това е!

Имаше големи кестени,с черни дънери и ръждиви листа.
На масичката ни, стара, антикварна лампа, хвърляше приглушена, топла светлина. Беше ранна пролет и често валеше навън. Мокрото и влажно време бе оконтрастило цветовете на виличките  и алпийските къщурки, като прегоряла и преситена на цвят, фотография.