Поясите на Мaргарита

Маргаретен Гюртел...

”Поясите” на Мaргарита или „коланите” на Маргарита

Това са пътищата опасващи определен квартал и стигащи до една интересна метростанция, чиято сграда над земята бе много красива. Спирката там се казва Пилигримска...”Пилигрим щтацион”.

Квартала около, който се завъртат тези опасващи колани се нарича „Маргарет”.

Извънредно странно ми се стори понеже направих в главата си асоциация от тези колани и веднага тя повика цяло видение в мисълта ми...Представих си тази Маргарете в средновековна роба, с дълга рижаво  наплетена коса и с много колани препасани през ханша...Сърдита красавица очакваща някого!Или някаква оперна героиня от вагнеровата, нибелунгска идилия...

Всъщност името на квартала идва от името на Света Маргарета.

Няма нищо средновековно. Много хубави, бели къщурки, окичени с цветя и градинки, цъфтящи кашпи с латинки и минзухари...Пролетна симфония от купища латинки, виолетки и палави теменужки и ни една маргарита....Възможно ли е на място, което носи такова име да няма никакви маргаритки?...Просторни, разлати улици, хубави големи прозорци с касицистични винетки и широки первази. Глезени перденца и щори спуснати наполовина. Малки квартални магазинчета, кутии с весници и ключалки с място за монетки от няколко евро. Пуделчета и териери, чакат стопаните си вързани за рамката на паркирано отпред колело или за знак стоп забучен на завоя пред магазина.

На другият ъгъл,срещуположно, витринка с подвижни стъкла разнася мирис на сладки питки и хлебчета с маково семе. Миризмата плува по цялата улица и облива утринната, мъглива захар с неверотно живия, мек нюанс на топло, пулсиращо, човешко присъствие. От далекото се носи грохота и скърцането на трамвайните спирачки на пристигащият до крайната си спирка, клатушкащ се трамвай.
Ето каква била тази Маргарете...мъглива, едра, сладостна с мирисите си на хляб и канела, рижава, с цвета на изгрявящото, утринно слънце и бледо-синя, като началото на този ден, изпъстрена с ярките, цветни градинки и саксийки...Красавица е Маргарете, разперила широкополите си завои, точно до сивият и сецесионски мълчаливец -„Пилигрим”