Чаено стихотворение

от to Write In Ink на 24 януари 2013 г. в 17:58 ·

/По Робърт Бърнс/


Във тоя късен час
съзирам процеп нежен,
светлинка - да ближе прага крив
на вашата врата...

Кой пие чай у вас?
Да питам ако може...?!

Нима във този късен час
е време чаено у вас?-дивя се аз,
и бърча нос...
Настинали сте?
Или ей така, ще давите във врялата вода
и скуката, и прашната домашна тишина!

Надничам вече иззад вашите завеси
на ум признавам...има дълги паузи,
дълги гледки, които мислите предат
на плетки...две на лице една на опаки
и пак в началото...Кой пие чай?

Кой!...Кой?..Дочувам ви! Не ми се спори.
Ще пия чай и даже няма да говоря...!

Нима? Нима!...
О,Боже, мъчи ви ужасна самота!
едва-едва...проронвате ми тихо...Самота?!
Сега?...И днес!Едва ли...Не сте разбрали.
Вий късогледо взирате се в мене!
Не, че ми дреме, но току виж,
погребете без време
не само тежкото ми бреме,
а и мене...!

Уви, въздъхвам аз...Не съм добър
в догатките вечерни и прохладни.
Ще пиете ли чай?...
Или да нося бренди?

Нахален сте...Но дързостта Ви
за силните напитки ме подсети.
Ще бъде стилно да спиртосам
чая си индийски, не с горчилки
или шантави въпроси...
А с две-три капки,
сгряващо вълшебство.
Досаден сте.
Неканен в чая ми надничате...
Тук чакам Някой!Не пречете!

Нима?-изохках аз...Така ли?

Ми да!-отвърнахте ми троснато.
Очаквам милото ми - Вдъхновение...!
Ще звънне всеки миг с кутия, с курабийки.
Меда щастлив е на сърцето ми-
готов във чая му да се разтвори...
И цяла вечер, даже цяла нощ
ще бъбрим нежно, кротко ще бърборим
ще мрънкаме и ще мърморим...
Мрън-мрън, дрън-дрън...
Такива ми ти работи.
Като пчели мъхнати,
пухени,оваляни
в прашец от „вдъхновение”,
отрудени от строфи, рими и енергия...
Нима си мислите,
че лесно пише се поезия!

А Вие... Кой сте? Как на прага ми?
Що дирите?
О!Аз съм Финли...
Реших,че ще ме пуснете за чая!
Как не!..ядосано затръшна тя вратата.
И чайника завря и взе да съска...

„Тоз Финли, явно смята я за бяла гъска!”