Ирмела

Ирмела

 

Ирмела е дебела унгарска циганка. Ирмела е доста мургава, но със стегнати форми на заоблена амфора. Имаше енергия и активност за двама хамали, гиганти-мъже.

Вреше и кипеше. Но най-пикантното у нея изглежда биваше чувството и за хумор украсено с подходящ, изобилен набор от цветисти, мръсни епитети, ругатни и непреводими от унгарски псувни. Ирмела някак си успешно е успявала да оцелее и оцеляваше в днешни дни по същият непукистки, безцеремонен начин-здравословно по цигански, ден за ден...Ухилена, захапала димяща угарка откафява пуретка...Носеше претъпкана табла с кърначета, наденички и други, различни месни произведения на кулинарното изкуство. Разбира се, всички те бяха далеч от финеса и висотата на префинената „гурме кухня”, но имаха чара на пикантната, проста и вкусна, унгарска кухня, отличаваща се с калоричност и питателност. Кармела не пестеше подправки, усмивки и закачки. Имаше грил и скара на открито, и можеше да откара до среднощ без да подгъне крак, да се измори или разколебае от началният си ентусиазъм. Не се умаряше да носи по десет и повече препълнени халби с бира, нанизани на едната ръка, а с другата табла с малки шотчета сливов шнапс и ухаещи чинии, с току-що накамарени на пирамиди чинийки с порции от скарата. Ирмела хвърчеше напред и назад, нагоре и надолу. Нейното царство беше Naschmarkt...На една от алеите, между малките дюкянчета и магазинчета , разположена на нещо като ъгълче, тя се ширеше и господстваше уверено и щастливо.
Половината град я познаваше. Понеже павилиончето и за храна правеше достъпни и вкусни храни за много евтина цена. Човек можеше просто да хапне от скарата и картофките с две топли питки хляб, да удари една - две халби бира, и да се прибере преял и препил до насита. Събираха се най-различни хора при нея. От младите турчета, които продаваха в съседство подправки, зеленчуци, плодове, сирене, типични турски ястия в добре изглеждащи буркани, гръцки маслини, лимони, портокали, баклава, баници... И твърде странните за местните - сладкиши като халва, кадаиф, малеби и реване. Имаше арабчета със щандове с дрехи и обувки, виетнамци и безбройни китайци и китайки, безмълвно наведени, подреждащи и правещи нещо в своите обособени за продажба рафтчета, претъпкани с огромните им найлонови пликове и торби...Руска реч, гръцки и турски се омешваха с английски, френски и испанки и италиански...Имаше няколко стъклени дюкяна, в които се продаваше еврейска храна, консервирана стока, кашерно вино, хлебчета, различни бухтички и сладкиши, арменски и грузински кътчета, с шалове, гривни, дрехи, мед, сушени плодове и ядки, билки, аромати от цял свят.. Малки, пъстри, цветни късчета от домовете и местата на хората, които живееха тук и бяха уседнали в този град със всичките си навици, традиции и привички...                        Ирмела познаваше всички, дори строителните работници, инженерите, копачите, бетонджиите и бояджиите от близките баумщелета...Градът постоянно биваше обновяван и дострояван, ремонтиран, надграждан и украсяван с нови сгради, мостове, автостради и подземни тунели и станции. Когато всички останали магазини и заведения затвореха и заключеха, човек можеше да иде на едно единствено място, което работеше почти до зори-ресторантчето на Ирмела.         Тя познаваше циганите, циганките, просяците, амбулантните търговци и проститутките. Ирмела беше живият регистър на Naschmarkt - Големият пазар на народите. Ако не можеш да намериш нещо отиваш там, ако нямаш нещо, пак там, ако искаш да потърсиш някой или нещо, ако си тъжен или изоставен, безпаричен и гладен, Ирмела те приютява!

Ирмела заемаше пари, прибираше часовници и ценни предмети в знак на благодарност или просто, когато няма с какво да си платиш вечерята...На другият ден след обяд тя връщаше предметите на собствениците, и те щедро и брояха дължимото плюс отгоре...                           Тя бе като героиня от предвоенна Европа, оживяла от добрите стари времена, като герой от романите на Ремарк. Смехът и се носеше дебел и дрезгав, големите и кръгли, златни халки на тежките и обици, тихо жужаха  и подрънкваха с малката си пендарка в средата. Очите и бяха изобилно гримирани с тъмно зелен грим, на върха на носа и, имаше малки квадратни очилца със едра златна верижка в случай, че се катурнат. Тя пишеше сметките на големи дълги тефтери с малко изядено моливче. Пъхаше сметката в пепелника и се виждаше едрият и нечетлив разкривен почерк. До цифрите с крива гагичка, отбелязваше изпитите и платени питиета бири, вина и шприцове...Често някой и казваше на глас, че я обича:                               ”- Ich liebe dich Schönste!!!Обичам те хубавице!”... тя се усмихваше с едрите си златни зъби и украсяваше вечерта с блясъка на щедрата си циганска усмивка... Аhoj Ирмелка!... извикват от крайната маса... Skål! Egészségedre! Na zdrowie!Prozit!!Ирмело! mein Schatz!...meine Liebe!!!... Ирмела се слива със здрача на притъмняващата улица и само бялата и украсена с дантелки престилка свети в тъмнината...Лампите светват една след друга и от някъде изникват дълги редици от многоцветни, светещи гирлянди украсяващи, витрините стъклата и местата на дюкянчетата. Ирмела пуска унгарска музика на един раздрънкан стар магнетофон.
Цяла чудо е че работи, има и високоговорител, по който звукът се уедрява и някак изведнъж  пораства...Ирмела вдига малка, очукана чашка със столче. Вече е видимо подпийнала. Гаврътва на екс и хвърля чашката зад гърба си със замах...Чува се звук от строшено стъкло!
"Майчице"!!! казва тя и поторопва със безформените си работни обувки

- Ех, сега да имаше едно малко оркестърче!Майчице!... Да посвири, един чардаш и да ме завърти силно, един хубав, висок мъж!...Ирмела се усмихва замечтана и прави въртеливи движения с китките на ръцете, сякаш върти невидими таблички за храна, после щраква с пръсти, пляска силно с длани, и удря въображаемите кожени ботуши...Досущ като при степните ездачи водачи на стада от коне. Сякаш държи, някакъв, малък кожен камшик в ръката и удря наляво, и на дясно, като показва линията на стъпките от танца.                    Всичко това напомня много на яздещ през унгарската пуста конник. Вече е нощ, грамофона гърми през празните тесни уличики на Naschmarkt. На булеварда, покрай магазините, се движи огромна светеща кола...Бучи и шуми, пръска вода и сапункена пяна. Машините за почистване на улиците, вече пеят нощните си монотонни сигнали и хвърлят обилни струи със вода и шампоан, ухаещи приятно на парфюм. Ирмела се върти в кръг като унесена...                        Утре ще трябва да спи до обяд. Синовете и пристигат да помогнат по-бързо да приберат масите и столчетата, и празните каси от безалкохолни и ябълков сайдер. Ирмела е една от малкото оцелели след нациската окупация. От голямото и семейство, само тя и сестра и са живи, и един брат, който обаче е напълно глух. Ирмела има селска къщичка в покрайнините на града, точно до едно от големите шосета по пътя, за едно от многото, малки селца, обикалящи Виена. Синовете и са големи, и имат по много деца.Те гледат няколко кончета и държат каравана, с която обикалят пътищата...Циганската кръв не спира да бушува. Ирмела си събува обувките, сяда на един куп от щайги, и си просва краката. Мърда усилено пръсти и разглежда големите си криви палци. Краката и са изморени.А ноща нахлува прохладна с тъничък ветрец