Уилям ШЕКСПИР

Уилям ШЕКСПИР

 

Шекспир е нещо като пътеводна светлина за живота ми на творец…

За първи път се срещнах с негови творби проявявайки любопитство - кой е този Отело?

Страстен, войнствен мавър, женен за снежно- бяла, русокоса жена на име Дездемона, който е докаран до лудост, посредством дворцовите клюки и интриги. Символ на ревността като чувство, като крайност и проява на безпомощност... Помня , че питах майка ми, понеже тогава операта се репетираше, а аз с огромен интерес  гледах последната финална сцена с удушаването на горката Дездемона.
Солиста бе едър, леко възпълен, косата му - естествено къдрава. За да го превърнат в мавър, му слагаха специален крем-фон дьо тен, опитвайки да наподобяд тъмният цвят на кожата.

Дездемона умираше много убедително!                                                                       
Първо бе изненадана, после шокирана, след това уплашена и ужасена. Мисля, че солистката правеше този мизансцен, много мъчително и драматично. Верно е, че съм била около 12-13 годишна, но пак ми беше страшно интересно...В някакъв момент, Отело става неудържим -направо разярен!...Хвърля и блъска, клетата Дездемона и разпилените и коси, треперят и хвърчат на всички посоки. Тя плаче горчиво и го моли уплашена. Той също плаче, защото всъщност е жестоко влюбен в нея, а болката от въображаемата, и мнима изневяра, го кара да се чувства  не само измамен, но и отхвърлен от нея...И изобщо по всичко става ясно, че той не знае как, по друг начин да покаже страданието си и прави това само чрез единственият възможен, и близък на натурата му - като и причинява болка.                 
Незнам дали и в живота става така?!... Дали действително е мислел да я убие или просто, гнева му го довежда до там, да не може да удържа силата на своите емоции и тази на ръцете си, като в миг на умопомрачителен пик, и конццентрация от тази черна енергия, Отело удушава нещастната Дездемона. Горкото, крехко, тъничко вратленце!
Съвсем незначително  усилие,  е необходимо, за да бъде скършена сетната глътка въздух и живот в тази изнежена принцеса.
Двамата представляват чудна картина на контраста. Визуално е доста натрапчиво като видение и картина. Светлоока и русокоса белокожа, красавица и черен, голям и мрачен мъж. По това време мавър са казвали на всичко идещо от Африка, пустините, арабските страни. Нямало значение египтяни ли са, либийци, сарацини, нубийци или палестинци, иранци и персийци...всички са маври. Достатъчна е капката кафе в кръвта на източната или азиатска кожа.

 

Маврите стават нарицателно за непозната и плашеща инвазия на друговерство и различност, нахлуваща през северо-африканските брегове и настъпваща към Испания и Португалия.  Макар това да не са първите им опити към Евразия...

Битките на младата Изабела, дантелите на двореца Алахамбра, ориенталската причудливост както и големите открития на арабската култура в исторически план също носят  контраст.                                                                        
Това е цивилизационна среща на различни традиции и философии за света.                    Арабите носят тайнствена и покоряваща сила, излъчваща загадъчност и магична романтика. Дрехите им, които са щадящи от силното, пустинно слънце и горещините, прикриват отличителните белези на фигурите и лицата. Дори домовете им са затворени и обърнати навътре към себе си системи. Архитектура, чиято практичност и функциналност, цели спестяване на силите и енергиите. Повечето домове и сгради отвън, не се отличават с особена пищност и разхищение на украсата за разлика от тази, която може да се види във вътрешните помещения в дворчетата и прекрасните фонтани.Само джамиите и дворците, библиотеките или университетите имат изкусно декориране и скъпи материали във външните си фасади, орнаменти и конструктивни детайли. Арабите довеждат  Запада до напълно нови и различни  открития за света и неговото многообразие, но заедно с това, донасят и войнственото проявление на мюсюлманството. Именно в този момент вследствие на битките между християни и мюсюлмани Изабела създава догмите и характеристиките на една жестока и кръвожадна страна на католическата религия, а нейната наказателна и съдебна система, стига до невиждани крайности, садизъм  извращения. Една институция, която ще остави рана в сърцето на Европа, и която се нарича Инквизиция.
Рицарските походи, пътуването до Божи гроб, тамплиерството, масонството, трубадурите и странстващите романтици- певци, баладичните поети, имат своят принос  за героите от шекспировите пиеси. Вероятно за един елизабетински артист тези екзотични контрасти, носят куриозни преживявания за публиката и за обикновенните съвременници. Неговите хрумвания, характерите и живописното им поведение, и облекло, някои специални ефекти, включващи неочаквани обрати, кръвопролития, убийства, измами, изневери  и любов, обикновено, където не им е мястото и времето, показват онова мислене и онези личности, чийто бит и начин на живеене, прозира зад енергичните, неконтролируеми ситуации. Те всички са изпълнени с така нужното противоречие, което води до взимането на решения и приемането на последствията... Шекспир е несравним. Единствен за всички епохи.

В новото жилище в Центъра до Операта, където се преместихме, когато навърших единайсет, заварихме стари мебели и вещи от бабите на собствениците. Последните бяха две интересни персони, които успешно емигрирали малко преди девети септември в Швейцария. Разбира се, всичко имаше захабен и остарял фасон. Някои от нещата бяха с толкова повреди, че изглеждаха неспасяеми.
Аз и до днес съжалявам, за една цветна репродукция върху, импрегнирано, ленено платно -виенска направа. Отзад имаше щемпел на фирмата и ателието, което е произвеждало подобни щампи-копия, модерни явно в някакъв период, с много добро качество и с чудесна непокът- ната рамка. Репродукцията представляваше Отело и Дездемона, които се виждат и се влюбват  мигновено, на фона на ликуващите тълпи, дошли да посрещат мавъра, завърнал се от важна и победна битка. Всичко това се случва на една широка тераса с красиви, високи колони увити в гирлянди от цветя. От двете страни на гледащите се, право в очите - мъж и жена, стоят групичка от представителни, богато облечени, благороднички, придружаващи, младата хубавица и група от мъже, пристъпваща в бойно снаряжение зад военачалника си/Отело/.        В далечината се вижда море, спокоен,блещукащ залив-пристанище и големи кораби с платна. Задният план представляваше истински шедьовър на пейзажното майсторство. Нежни, ненатрапливи нюанси, които потъват постепенно, обагрени от прекрасно, следобедно осветеление, подсказвайки деликатно, очертанията на скалистата част и старинните дворци, крепости и сгради.

Картината стана собственост на една приятелка на мама - красавицата, Юлия.                          Тя я купи за четирдесет лева...Смешна сума! Минавала по случайност през нас, и попадайки на разпродажбата, обявена от собственика, мигом избрала картината и едно огледало с тоалетка.Аз бях толкова сърдита и ядосана, че не проговорих  на нашите цяла седмица.           Те се заинатиха: - За какво ми била, тая стара картина?!           

Щом затворех очи, виждах Отело и Дездемона. След като гледах операта и бях видяла изкушаващото платно, не ми остана друго за утеха освен томчетата на Шекспир, които  започнах да изчитам едно след друго. Слагах ги под учебника по география, който бе доста голям като формат.Това ми позволяваше да разтворя книгата, над нея, да поставя атласа, и тогава учебника.Така правейки се, че уча по география или биология, изяждах огромни парчета и откъси от драмите. Жадно ги поглъщах- първо трагедиите, после и комедиите, като с ненаситно удоволствие и нетърпение следях развитието и развръзката ...
Няма как да не се запита човек какъв ли е бил, как е живял, какво е имало в артистичният му бит. Едва ли е било лесно да говори и пише за нещата, които са го вълнували. Знам, че в тази епоха, е имало полиция, която следяла и цензурирала сюжета, действието, думите, както  и диалозите. Елизабет високо начетена и свръх-културна за епохата си кралица, добре е разбирала значението на театъра и драмата. Най-пряката и достъпна форма за забавление и за въздействие,  но и за влияние върху масите, и формиране на различни настроения и съждения. Тогавашната пропаганда  е била възможна, единствено чрез  подобни представления, пиеси и подобни текстове. Другото, което не било без значение, е как го приемала публиката, и в каква степен го е принуждавала с временните и непостоянни вкусове и критерии, да го формира и притиска в движение, докато трае цялостното му израстване...                                                   Бил ли е комерсиален в онзи злободневен смисъл на думата или съвсем други мотиви и влияния са го вдъхновявали?!
Шекспир от своя страна, е забулен с много въпросителни и неясноти.                                       Няма по-тайнствена личност в литературата...Какъв е бил като външност? ...Висок, слаб, хубав  или невзрачен?  Кой е бил в действителност, дали е вярно, че се е  укривал под друго име, ползвайки псевдоним, докато създава творбите си...Какво е харесвал и какво е търсел? Понеже се говори, че пробвал различни професии, от коняр в театъра, до земеделец, търговец и учител. Протестант или католик  е бил? Имал ли е, високо либидо и харизма, присъщо на ловък флиртаджия - покорител на жените?
Ранният му брак, образите, познанията му за жените и тяхната прелест, са неизчерпаеми и дълбоко проникновени...Имал ли е, бисексуални или хомосексуални наклонности, както с упорство се твърди на много места?! Също една малко популярна историята, с негов роднина, който участва в нещо като опит за покушение над кралицата, и разбира се, отива в тъмница заедно с другите участници, и след съответните разпити, и изтезания, е осъден на смърт.         В центъра на вниманието на службите от охраната на кралицата, попада и нашият поет, задено с другите членове и роднини на злополучният братовчед, който им довлича толкова неприятности, заедно с възможната угроза от попадане в затвора.                                               По-късно, отново ще има обтегнати отношения със закона, вече заради активното си занимание с лихварство. Нещо, което трудно свързвам с неговият образ, и наистина ме очудва, как би било възможно, мъжът написал най-красивите любовни сонети и нежните романтични описания на любовта  и любовното чувство...Бащата на Ромео и Жулиета, творба останала без аналог в литературата с примера си за непорочна и искрена вяра в любовта, и този, който безпощадно печели, от лихви срещу заем на пари, на хора с ниско потекло и възможности, изпаднали в беда по време на бедните, гладни години с лоши реколти и епидемии.                     Човека написал ... „Бурята”, ”Дванадесета нощ”, ”Сън в лятна нощ”,  „Комедия от грешки”, ”Укротяване на опърничавата” и „Зимна приказка”- се превръща в богат и преуспял земевладелец, проявяващ качества на безмилостен и корав бизнесмен, спекулиращ с цените на зърното от  жито и ечемик, в най-тежките и кризисни времена от лоши реколти.                     Той не се свени да печели и богатее на гърба на нищия и слабият, изпаднал в тежест и беда! И докато твърди: -„Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого” ...Ще се съгласим и с друга негова максима-”Всяко безумие има своята логика!”...Вероятно неговото  поведение също има своята логика. Поне така се опитват да оправдаят обратната страна на монетата, там, където фактите ни изненадват с неузнаваемият си образ...Като основен довод се изтъква невъзможността му да печели стабилно, и да се изхранва от литературният си труд, и създадените произведения, поради спецификата на законовите уредби от онези времена, когато не е съществувало авторско право и възможности за печалби от него. Било много лесно да си присвоиш чуждо име, да присвоиш авторство и дори чужд труд. Пиесите тогава не се издавали под друга форма, освен като брошури или фолия /сборници с повече от една пиеса/ ...Издателите не се интересували от този, който издава текстовете, а пишещите от своя страна, се налагали главно, чрез броя на поставените пиеси на сцена.                                  Пиесите се играели повече, само, ако публиката ги харесва!

Самият Шекспир също се интересувал само от броя на поставените си пиеси.

И както подчертава: ...„Времето върви различно за различните хора”.

За него обаче, то се измерва с думи като Вечност и Безкрай.Онова, което прави за своята епоха е цялостно преобразяване на английският език, литература  и култура. Няма друга личност, която да упражнява такъв генерален обрат и да привнася толкова впечатляваща промяна.

На мен примерно ми е интересно какъв е бил по характер? Какви привички и навици е имал...Някакви странности?!...Освен тези, за които научаваме от историците.

Как е живял със съпругата си Ан, която била по-голяма на възраст от него!? Верни ли са слуховете за неговият пламенен характер, който се проявил в ранното му мъжко, съзряване избухнало, изненадващо за околните,  и за близките му, чрез твърде ранната връзка и любов, довела до първото му дете. Какво ги привлича за да се появят другите им деца- близнаците, след като се носят слухове, за охлаждане и  рязка промяна в отношенията им като съпрузи, още в началните години на брака? Последвалите изпитания...

Смъртта на единственият му син, който умира на единайсет години...

Какво ли е почувствал и как го е преживял? Надмогнал ли го е изобщо, дали е написал някой ред, някъде в прекрасните си пиеси?

Къде бихме открили лицето на това момченце или образите на двете му дъщери!

Защото съм абсолютно убедена, че части от неговите собствени мисли, чувства и житейски преживелици дишат в разказите между строфите. Там някъде, между другите герои и персонажи, вероятно е неговото лице, и неговият истински живот. Дали е верна, онази сантиментална история, свързана с леглото, което Ан донася като зестра в новият им дом на младоженци? Същото легло-реликва, останало от бабата и, в което са брачни партньори, тайни любовници и отчуждени съпрузи...Същото това стогодишно легло, в което се раждат децата им, а накрая, пак в него, той умира...

Духът, прахосан в пустош от позор

е лъст във действие, а дотогава
лъстта е грях, убийство и затвор,
бяс, грубост, крайност, лудост и забрава.

Щом вкусена, и начаса презряна,

омразна страшно, дирена преди,
омразна като кука от стомана,
заложена, ловеца да влуди.

Да го влуди и в лов, и в притежание,
отпред, подир, отвътре и отвън,
блаженство първо, а подир страдание,
преди наслада, а подире сън.

Светът това го знае, но света

със радост пада в ада на лъстта.

***********   ***********

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

 

У.Шекспир/из „Сонети”/