ДЕСПИНА

ДЕСПИНА

 

Деспина е по-голямата сестра на баба.Такива имена ми носят особено вълнение...едно такова специално “радино вълнение”...някак като от страничките на вазовите томчета е излязло това старовремско име...или от елин-пелиновските разкази и приказки, йовковите сладкодумни, добружански сантименти, облъхнати от тихия, горещ ветрец над житните коси.

Такова едно... цялото, обградено, като от невидима мъгла на стар парфюм , от антикварното мускалче на маминка в нейната елегантна кутия за дреболийки и бижута, в които шишенцето съжителства с напръсник от слонова кост и друг още от моминството и, ръждив и черен.
В тая кутия всяка малка панделка или ширитче, телени, секретни копчета и перлички с листа, направени за някои официални ръкавели са имали досег с тоя черен и намусен ръждив напръстник. На баба кутията има по-малко от всичко в живота и.
Ситните, розови хапченца в едно прозрачно миниатюрно шишенце.
Тия хапчета, баба гълташе по повод и без повод. Взимаше ги като я “ударят нервите” както казваше. Когато се развълнуваше силно и се разтрепереше по незнайни някакви нейни причини. Започнала да ги пие, понеже много плачела и не спяла като загубила първото си дете. Тогава сигурно и доктора е решил да и ги предпише. Имаше едни тънки, тесни лисчета с рецепти, написани с деликатния писец и тъмно-синьото мастило на този незнаен доктор. Почерка бе равен, ситен, красив и нанизан като везана дантела. Отдолу, едро и артистично разписан подпис, който е покапан от някаква течност, и вече се е размазал, и разлял в синьо-розово петно. Между телените копчета, малките кукички за бельо и дискретно закопчване, имаше лъскави хартийкики със забодени по ред на големината, игленици със игли, малки изоставени макарички с неизразходени, финни, копринени конци в различни цветове, визитки на магазина на дядо-”Двете братчета”, адреси на дребни лисчета, записани с химически молив, с дребни  едва-различими, като мъниста буквички. По дъното се таркаляха бонбончета от мента и роза, скъсана, сребърна верижка и сребърно кръстче, парчета от креда за кроене, фиби за коса, фуркети, счупена брошка и елегантните стари, патрончета, на две червила от години, когато все още е ползвала червило. Много обичах да ровя във вълшебната и тайнствена кутия, макар да знаех съдържанието и наизуст.                                                   Мириса на тежък, градински крем, беше пропит в ъглите на кутията и се процеждаше през изветрялото вече изсъхнало почти шишенце с парфюм. Тоя парфюм бил подарък на баба от сестра и Деспина. Това била една от любимите лели на майка ми. Питала съм я защо, а тя се смееше и казваше:
-“ Заради морето!...Леля ти Деспина беше единствената омъжена във Варна.
С голяма къща и градина! Водеше ме в “Морската” на разходки и на плажа...
- Ходехме на кални бани, защото имаше проблеми със ставите, все я боляха и трябваше да прави такива бани.-Леля ти Мери, дъщеря и, бе по-голяма от мен, поне с десетина години и вече се оглеждаше за кавалери...- Маминка ти  и беше ушила две-три костюмчета, страшно хубави и елегантни!- И Мерито нали си беше такава, тъмно-коса, с хубаво лице, тъмни изписани вежди, и тия нейните, черни очи...Направо приличаше на старите френски и италиански актриси...Знаеш, тези старите! ...- Същинска Мари Жозенат.
- Леля Деспина ме водеше на сладкарница, купуваше ми сладолед, а аз бях голяма бесотия!-тук се подсмихва на моето учудване...
- Хич, не ме свърташе на едно място, за минута даже!Все като жаба накисната в морето!Не исках да излизам от водата...А Деспинка, вика от далеко:
- Излез веднага от водата!-мама се смее...- Излез бе, чуваш ли,какво казвам!...
- Аз се правя, че не я чувам!-прошепва през смеха си тя.
Смеха разтърсва лицето на мама на щастливи, задъхани паузи...Вече се хилим и хохо-тейки!
Аз съм виждала нейните смешни детски снимки, с малкото, русоляво, кльощаво хлапенце, което гледа, с едва доловима предпазлива усмивка-дяволитка!
Смешните смъкнати чорапи, крачета като щекички!
- Представи си това малко дребно човече, тая попова лъжичка с кръгло тумбаче, как се дърпа навътре към водата, а леля ти Деспина дърпа навън...!- тук вече
се превиваме без въздух от смях.
- Щях да удавя горката жена!...- Така силно се кенджех на ръката и, че тя взе, че се спъна и падна...И едва успя да се изправи та да надигне глава - над водата!
- А тя, едра, висока жена беше...и по-тромава вече от болежките, на към петдесет и нещо години, и аз джеремето, едно джезве с кокали,без малко да я удавя!- тук просто цвилим и се сгърчваме застинали в гримаса...от очите ми потичат сълзи от целият този невероятен смях.

- Леля ти Деспина, искаше да ме връща обратно в къщи при маминка ти, ама аз такива молби, молитви и целувки и изредих...че накрая, се смили горката над мен!

- А как ходех до магазина знаеш ли?-поглежда ме лукаво мама.

- Как?-питам аз и бърша сълзите си...

- Ами така, пращат ме да купя сирене. Ама тогава едни опашки се извиваха, дълги по две или три редици.Къде, ще ти чакам аз, тая тълпа часове наред? Аз дето се вика червейчета на дупето имах...Гледам от тук, гледам от там...Брех!Брех, как да стане?!

- Бре, те високи, едри, големи! И запречват! Не мога да мина!...

- Тъййй лиии?!- викам си аз...Чакай ти, да видиш, Росито какви мурафети знае!

Влизам по средата, шмугвам се,  и почвам – Щип, щип! Едната лелка по задника!

Тя се обръща да гледа, кой я щипе...Аз през това време - хоп, още напред се мушвам, щипя другите напред!

- Щип, един чичко! Щип, друга лелка! Щип, някоя бабичка...И,Хоп! Ей, ме на, почти на вратата най-отпред!...Взимам си бучката със сирене, и хайде обратно към вкъщи!...

- Така съм пазарувала значи. - смига ми мама развеселена...

- Брей, каква баба Мравка!-хиля се аз.

- Опасна работа!- кима майка ми докато си пали цигарата.

Къщата с дворчето, където минавали моите най-мили детски спомени и прохождането на сестра ми, градината с овошните дръвчета и каменната чешма, това било къщата на леля Деспина. Но аз не я помня изобщо, защото е починала много преди аз да се появя на бял свят. Помня смътно едва-едва, нейният съпруг, дядо Иван. Много болен и възрастен, и много сърдит и проклет...Леля Мери , моята кръстница, единствената, дъщеря на Деспина и първа братовчедка на мама решила да помогне на семейството ни, като ни даде половината къща, за да живеем на символичен наем, та да и помагаме за дядо Иван. Татко се грижеше и за него, много внимателно, и с нужният такт, защото помня, че този дядо Иван, наистина беше голям особняк...

Ето го, това малко, капковидно шишенце, прилично на стъклена висулка, чиито аромат ми припомни толкова много и неочаквани мигове, изостанали някъде по скрити кътчета в главата ми.