Мария гъркинята

Мария гъркинята

Имаше едно мургаво високо момиченце, което лятото гостуваше на някакви съседи от втория етаж. Баба разправяше,че били роднините им, които живеят в Гърция, и че са много заможни хора. Идваха със скъпа кола. Носеха много багажи, а Мария привличаше всички хлапета от квартала. Привличаше ги като мухи на мед. Скупчваха се и я разглеждаха жадно сякаш не бяха виждали такова момиче.Чак ме хващаше яд.

Какво толкоз и намират на тая Мария!? Голяма работа, че била гъркиня! Като е гъркиня да не е сто кила! И без това нищо не разбира като и говори човек.
Мария имаше писани сключени вежди, много хубава кестенява коса, лъскава, сплетена на две дебели плитки. Носеше плисирана кадифена пола, дълги три-четвърти чорапи и червена блуза със някакви блестящи паети и синци по нея. Веднъж седях почти час отстрани на люлките и я наблюдавах втренчено от разстояние как се люшка бавно и спокойно, напред-назад. Говореше нещо на братовчедка си и дъвчеше дъвка, която правеше на огромни розови балони. Него ден косата и беше пусната свободно и се вееше на прекрасни къдрави масури.Смееше се високо, а като се усмихнеше се виждаха две трапчинки на бузите. Едното и зъбче от двата предни беше малко по-късо и криво.
От люлките се носеше полъха от дъвката и-нещо средно между ягода и роза.                          Бях очарована...Дори три-четвърти чорапите и имаха чуздоземно очарование с пъстрите си невиждано-ярки раета синьо, жълто,червено и лилаво...неочаквано тя ми махна да отида по-близо, но аз така се засрамих и притесних, че поклатих глава и с пламнало лице се отдалечих на бързо.На другия ден братовчедката на Мария ме попита защо съм избягала и аз още по-сконфузено смотолевих нещо под носа си, че уж ме били викали да се прибирам.

След няколко дена случайно докато стоях потънала в скука и самота( на двора нямаше ни едно дете)... от някъде изникна Мария и седна на съседната люлка.

Отначало се люляхме пет-десет минути в мълчание. После Мария започна да ми говори на гръцки без никакво притеснение, че изобщо не я разбирам. Извади едно малко шоколадче от джоба си, счупи го на две и ми даде половината. Похапнахме и аз продължавах да мълча, а тя все така не спираше да ми говори. След това извади пакетче със дъвки и ми пъхна една в джоба. Личеше си, че иска да се сприятелим. Попита ме със знаци - как се казвам?

Казах и - Анна...кой знае, защо, името ми и хареса толкова много, че започна да се смее и приказва нещо бързо-бързо. После посочи към себе си и каза-Мария!
Разбрах я, макар да знаех от по-рано как се казва. Целия квартал я знаеше.
Бях много щастлива, че ми обръща толкова много внимание. Като си тръгнахме ме изпрати до вратата, а на сбогуване дори ме прегърна и целуна по бузите. Бях като замаяна от цялото това внимание. После имахме почти седмица,  в която се срещахме и играехме заедно.Тя имаше невероятни кукли, които плачеха и говореха, имаха биберони и приличаха на истински бебета. Джобовете и бяха пълни с бонбони, шоколадчета и най различни невиждани по нашите краища вносни чудесии. Не знам защо така ми хареса тая неочаквана обич и внимание от страна на непознатата гръцка Мария. С цялата си детска наивност по-късно като чуех Гърция и си представях  лъскави, дебели кестеняви плитки, лицето на Мария...мириса на ягодова дъфка. На другия ден Мария си замина и не я видях почти две години.

Когато я срещнах отново тя беше толкова променена, че едва я разпознах .Някак много порастнала, малко наедряла, беше отрязала хубават си коса и носеше дънки с тениска.

Втурнах се към нея прегърнах я и казах - Здравей Мария! Тя лекичко ме побутна притеснена и даже с известна досада каза развалено – “не разбира!”.
Гласът и беше станал дрезгав, нисък и леко сипкав...
Аз съм Анна не ме ли помниш? Като се люляхме на тия люлки? Не ме ли помниш!? Мария се усмихна едва-едва и каза “Охи, охи! Ден Каталавено!”
Беше ме забравила!
Тогава си дадох сметка, че нещата са променени, а времето е безмилостно към малките ни красиви спомени. Тръгнах си необичайно натъжена. Защо ли изобщо се ядосвах за неща, които не можех да върна назад и над, които нямах никаква власт!
Времето е нещо ужасно!...безконтролна и безмилостна величина...След години, при случаен разговор стана на въпрос и братовчед ми спомена, че гъркинчето се задомило рано и имало три деца или нещо подобно.Била погрозняла и нямало следа от малкото нежно момиче, което приличаше на иконата на Богородица Одигитрия. Била огромна, пълна жена с къса къдрава коса и месесто неузнаваемо лице."Типична бяла и дебела гъркиня!"- каза той с усмивка.
- Нали я помниш?...Помня я...казах аз, смотолевено без желание да я обсъждам повече.             Но той сякаш не разбра мълчанието ми и го изтълкува като признак на съгласие да продължи да ми говори...и каза: - Хич не се целуваше хубаво, пустата Мария...! и издуха дима на цигарата си през странна, крива полу-гримаса.