Гнева на Ахила Пелеев

Гнева на Ахила Пелеев

 

Жожо имаше и доста околосветски обиколки зад гърба си. Бе кръстосал Южна Америка на длъж и на шир и както той сам отбеляза митарстванията започват още в детските му години.
Бащата на Жорж работи към фармацефтични и други големи преработващи и химически компании и фирми. Пътува много. Обикаля по различни точки и континети. Африка, Азия, Европа като,че няма място където да не е бил. Кой знае защо, но още докато е малък, синът му го придружава. На възраст около 4-5години има спомен как живеят на Пелопонеския полуостров в малко, провинциално градче в Гърция/Нафплио/.

Напфлио е близо до Микена. Малка и закътана провинциална хубост, дива селска привлекателност, запазила наивност и примитивната естетственост още от древността. Безкрайни лимонови и портокалови горички.
Там татко му работи нещо свързано с растителна защита и увеличаване на реколтите.         Имат бяла къща оградена със смокинови дървета и оранжеви чадъри в градинката. Прозорците гледат към лазурното, прозрачно пристанище, към кея и яхтените лодки наредени на дълги редици една до друга...Нафплио още от тогава е същинско съновидение.Тесни скорострелни улички, малки къщурки слепнати една до друга, скали и камъни взрени напред към венецианската хубост от мостчета, балкончета и портички, пресичащи насечените, стръмни хълмове, покрити с храсти, мъхната зеленина и невероятната синева на морето...
Пръснати хълмове от островни възвишения, мъгливо се топят в блещукането на водата. Висока гора от кактуси обикаля стените на Паламиди. Безкрайните му стълби опасват подножието до замъка, строен от венецианските си завоеватели...Наблизо до Коринт и легендарния Аргос, мястото, от където тръгват аргонавтите.Тук се простира бившата земя на ревнивия и честолюбив Менелай,съпруг на Хубавата Елена и брат на Агамемнон.
Там в Напфлио, живеят заедно цялото семейство Вайнбьормайер, Жорж, баща му и майка му Ане Мари.

Ане е леко сърдита и навъсена понеже Герхард съпруга и, по цял ден чезне по задачи и трудно го вижда или засича по маршрутите на градчето. Постоянен спътник и приятел на баща му е местният Дон Жуан,който се казва Йоргос.
Този Йоргос има три дъщери и проклета свадлива съпруга. Дъщерите се казват Вангелия, Дафни и Пелагия и досущ приличат на баща си. Жената, обаче, носи неподходящото за характера и външността и име - Афродити. Нищо общо с изкусителната богиня на ласките и любовта! Не е грозна, но не е и някоя красавица. Дребна, жилава, припряна и също тъй избухлива по нрав и темперамент.

Нашият хубавец, обикновено изчезва от къщи още от рано, отива към Толо или на рибарските капанчета, пие кафе, закача се с младите английски и немски туристки, разхожда се натам-насам и по пладне, по най-големият пек сяда някъде да пие узо и да яде мариновани октоподчета...
Всички знаят за шумните скандали между Афродити и Йорго.
Знаят колко палав и нахален любовник е той. Но след всички бури, патардии, накрая, той се разкайва горчиво. Спи ден-два, пред портичката на къщата им, моли се и се прикотква, покачен на една крива стълба под прозорчето на стаята и, а Афродити, омаломощена от неговата упорита и умална обсада, най-накрая кандисва и пак го прибира.
Йорго я ухажва като малодженец още ден-два и отново зачезва към някоя таверна с постоянните си приятели и другари по табла и зарчета. Понякога Афродити вика и крещи през малката веранда. Друг път полива с един леген вода право върху пламналите пиянски, мигащи, йоргови очички...
Афродити знае, че Йорго е вързан за поне месец като гид, разводач и секретар на Герхард. Само той говори сносен немски...Тя има смътни подозрения, че нещо не е наред. И скоро се убеждава, че има нещо гнило...Кой знае защо, Йрго е опростен в нейните очи, но не и Герхард. Тя е твърдо убедена в тая ситуация, че Герхард има главната вина за отсътвията и разгула на съпруга. За това спомага и факта,че е немец. Тя не прави разлика от къде е точно той, а немският език го приобщава към Германия. Подозрителната и силно невротизирана Афродити, не е любителка на нищо немско и най-вече на немкините, понеже съпругът и е имал сериозна забежка с берлинска студентка още по времето на техните младини, когато още са се ухажвали...
Йорго, обаче няма угризения за онези дни и слоохотливо обяснява, че работата била много по-сериозна, понеже студентката забременяла и имала момченце!
За приноса му в бащинството и авторството по създаването на това дете, Йорго дискретно споменаваше, че само гърците разбирали „как, да правят мъжки наследници” „от раз”...
Тия приказки, хич не радвали неговата фурия, понеже както всички в градчето, вече знаели, но в личният си живот, на пук и по странна ирония, Йорго сякаш бил наказан със жени до края на дните си. Не можал да направи на Афродити нито едно момче и това още повече я вбесявало, само и само да се споменяло за берлинската студентка...
Едно лято обаче станало нещо много неочаквано.
Жената, която Йорго описвал често в своите хвалби се изтърсила на почивка с детенцето на Йорго. От къде да знае горката русокоса девойка, че това ще доведе почти до древно-гръцка драма и трагедия.
Тя имала невинното по нейно осмотрение, намерение - да запознае сина със бащата. Нищо повече!
Афродити се вдигнала на поход.
Обходила всички възможни квартири, хотели гостилници и ресторанти минала през крайбрежните кръчмици и капанчета и уговорила всички, които можала..
Нямало някой да не знае колко ядна и дива е майката на трите дъщери.
Станало точно като в Лизистрата!... Градчето се разделило на жени и мъже по случая с бащинството и неговото официално признаване, но тук повода бил не мира, а войната между миналото на един мъж и настоящето му на съпруг. Кое щяло да има превес?
Герхард както обичайно, бил в лека дистанция с големите катарзисни проблеми на гръцкият си приятел. Не виждал нищо лошо в това, сина да види истинският си баща, да го познава и да знае, къде живее, и от къде произхожда...На тази чиста, саксонска логика се противопоставяла южната нелогична страст и средиземноморска ревност, неприлягаща към никакви разумни мерки и теглилки. И в един хубав следобед щастливо зреещ към портокалово-наситен залез,
Йорго попаднал в центъра на гнева на своята благоверна, след като в няколко крайбрежни ресторантчета, зърнали впечатлявщата им група.
Начело заедно с русата, дългокрака германка и нейното хлапе, бил Герхард, който мъкнел някакви куфарчета и сакове, след тях, също така натоварен с пакети, вървял нашият приятел.
Отивали към малко едномоторно корабче паркирано най от края на кея...

Новината веднага тръгнала по въздуха и за нула време обиколила стръмните улички тераски и балкони и кацнала като лошо любопитно птиче на перваза на голямата синьо-бяла тента на афродитината къща...Като разбрала, люта и разгневена, Афродити се качила на малкото моторче, с което Йорго карал и разнасял мляко и плодове по магазинчетата и киоските...
Шумният пърпорещ мотор, чието ускорение, бясната раздавачка на справедлива мъст, напъвала с гняв, достоен за няследниците на Ахила или за вилнеещите богове на Илиада кривуличел опасно по ръба на шосето...Косите и се веели разчорлени, изхвърлени от подскоците по неравния камънак, профучавали покрай красивите рекламни табели, плакати и малките колички за сладолед и фрапе...Вдигала пушилка край нагиздените, мърляви и дремещи магаренца за туристически разходки, задминавала покрай излезлите на сянка чернобради, белокоси, старци и старици, с застинали безмълвно и беззъбо-лица.
Дежурно-блаженни в своите гримаси -същински маски от мистериите на „Трагедия и Драма”...Чувал се лая на кучетата, музика на бузуки и омешани фрагменти с радиоточката, излъчваща енергичните стари шлагери на Бони Ем.

С гръм и трясък Афродити пристига пред къщата на Герхард.
Звъни на вратата „на пожар”...удря силно с юмруци докато Ане Мари притеснена излиза да отвори.
Жорж е седнал и закусва на масата срещу верандата, дебела филия с масло и сладко от малини. До него има голяма чаша с прясно мляко и отворена кутия с пъзел, разпилян по пода и около чинията със закуска...
Афродити влиза завихрена, вижда идиличната, спокойна картина пита крещейки” къде е Герхард?”..

Ане Мари вдига рамене:

- Ich nicht verstehen!? Was wollen Sie?Bitte Ma'am!

Афродити изкрещява и тръшва портата след себе си. Яхва моторетката и звука на пърпоренето се понася като от някаква зловеща шевна машина, която тропосва по пътищата...Тя търси Йорго. Малко след това се прибира Герхард без да подозира силата на средиземноморската ревност. Няма и петнайсет минути и Афродити отново се появява! Този път е погнала Йорго с голям кухненски нож и пърпори след него, а той се набира обезумял по един трънлив хълм към белеещата в далечината вятърна мелница.
Най-неочаквано Афродита цъфва с моторетката пред къщата на австриеца. Слиза и отваря входната врата без никакво усилие. Просто никой не се е сетил да я заключи! Герхард на свой ред е подгонен от разярената Афродити и нейният огромен кухнески нож. След сложни обиколки през хола в кухнята към терасата Герхард се шмугва зад ошашавената и ококорена в пълен шок Ане Мари, мушка се в банята и се заключва там. Ане Мари и малкият петгодишен Жожо стоят зяпнали до масата с филиите и хляба...

- Ще ви заколя! И двамата! Мръсни, долни хубавци! Хитреци, измамни...Малакиас! Отрепки жалки!

- Ще ти съдера немският задник!- вика към вратата тя. Ритва ядно по касата...

- А на Йоргос ще му отрежа ушите и ще ги сготвя да си ги изяде сам!

Тя се върти като малко торнадо...

Ане Мари изхълцва ужасена и напълно сломена от позорното бягство на мъжа си, предпазливо се опитва да избута Жожо зад гърба си. Афродити изобщо не я забелязва и изтърчава покрай нея, мята се пак на моторчето и изчезва като вятър.
Цялото градче е притихнало и следи развръзката с безпокойно любопитство.
Добре знаят характера на лудата, йоргова жена и полицейският началник заедно с две патрулни коли, чака търпеливо, стиснал смешният си мегафон...
И него го е страх от Афродити.
Веднъж при спречкване със нея, тя му измъкнала служебния пистолет и го зашлевила...Още помнел унижението!
Няма равен на гнева на Ахила Пелеев, но на гнева на Афродити- още повече!
Самата Атина Палада може да завиди на огнения бяс на тая жена...
- Не жена, ами зъл демон!- диша не пресекулки и бърше потта си Йорго, скрит между камънаците на безопасно разстояние. Слънцето жули белите напечени до огън скали. Чува се скрибуцането на щурци сред високите, сухи треви, малки гущерчета притичват бързо като светкавички и оченцата им проблясват мигновено

Едно нежно прозрачно тритонче стои на припек и тежко издува и свива коремче.